— Това е интересно, Кораб. Но хайде да определим посоката си. — Заоблеността на света бе станала ясно изразена и звездите блестяха, без да премигват. Корабът продължаваше да се издига. Минахме покрай картофообразна луна и излязохме от орбита. Безименният свят се превърна в ослепителна сфера от огрени от слънцето облаци. — Известна ли ти е планетата на име Тян Шан или „Райска планина“?
— Тян Шан — повтори корабът. — Да. Ако не ме лъже паметта, никога не съм бил там, но имам координатите. Малък свят в Периферията, обитаван от бегълци от Третата китайска гражданска война в края на Хеджира.
— И няма никакви проблеми да стигнеш там?
— Поне не се очакват такива — отвърна корабът. — Обикновен скок с хокингов двигател. Макар че ви препоръчвам по време на скока да използвате автохирурга като кабина за криогенна сомния.
Отново поклатих глава.
— Ще остана буден, Кораб. Поне след като лекарят ми излекува крака.
— Препоръчвам ви да не го правите, г. Ендимион. Намръщих се.
— Защо? По време на предишните скокове двамата с Енея останахме будни.
— Да, но това бяха сравнително кратки пътувания в старата Мрежа на световете — обясни корабът. — В онова, което сега наричате космос на Мира. Това пътуване ще е малко по-продължително.
— Колко? — попитах аз. Голото ми тяло внезапно се вледени. Най-дългото ни пътуване — до системата на Ренесанс Вектор — бе отнело десет дни корабно време и пет месеца време-дълг за очакващия ни мирски флот. — Колко дълго ще е пътуването? — отново казах аз.
— Три стандартни месеца, осемнайсет дни, шест часа и няколко минути — информира ме корабът.
— Не е прекалено зле за време-дълг — отвърнах аз. За последен път бях видял Енея точно след шестнайсетия й рожден ден. Сега щеше да ме настигне с няколко месеца. Косата й може би щеше да е по-дълга. — По време на скока до системата на Ренесанс имахме по-голям време-дълг.
— Това не е време-дълг, г. Ендимион, а корабно време. Този път студът по цялото ми тяло беше действителен. Езикът ми сякаш надебеля.
— Три месеца корабно време… колко време-дълг е това?
— За онзи, който ни очаква на Тян Шан ли? — попита корабът. Безименният свят се бе превърнал в далечна точица зад нас, докато ускорявахме към точката на прехвърляне. — Пет години, два месеца и един ден — съобщи корабът. — Както ви е известно, време-дълговият алгоритъм не е линейна функция на С-плюс продължителността, а включва фактори като…
— О, Божичко — прекъснах го аз и вдигнах ръка към студеното си, влажно чело в ковчега на автохирурга. — О, по дяволите.
— Боли ли ви, г. Ендимион? Болкомерът показва, че не е така, но пулсът ви започна да прескача. Можем да увеличим дозата болкоуспокоителни…
— Не! — изръмжах. — Не, всичко е наред. Просто… пет години… по дяволите.
„Дали Енея знае това? Дали е знаела, че се разделяме за цели години от нейния живот?“ Навярно трябваше да накарам кораба да мине през телепортатора надолу по течението на реката. Не, Енея бе казала да го взема и да отлетя с него на Тян Шан. Последния път телепорталът ни беше отвел на Mare Infinitum. Кой знае къде щях да се окажа този път.
— Пет години — промълвих аз. — О, по дяволите. Тя ще е… по дяволите, Кораб… тя ще е на двайсет и една години. Зряла жена. Ще пропусна… няма да видя… тя няма да си спомня…
— Сигурен ли сте, че не изпитвате болка, г. Ендимион? Жизнените ви признаци са неравномерни.
— Остави това, Кораб.
— Да приготвя ли автохирурга за криогенна сомния?
— Незабавно, Кораб. Кажи му да ме приспи, докато лекува крака ми и се справя с треската довечера. Искам поне десет часа сън. Колко време остава до точката на прехвърляне?
— Само седемнайсет часа. Тя е доста навътре в тази система.
— Добре — казах аз. — Събуди ме след десет часа. Приготви ми обилна закуска. Като преди, когато празнувахме „неделя“ по време на пътуването ни.
— Ясно. Нещо друго?
— Да, имаш ли някакъв холос на… на Енея… от последното ни пътуване?
— Запазил съм няколко часа такива записи, г. Ендимион. Например, когато плувахте в балона с нулева гравитация на външния балкон. Разговора ви за преимуществата и недостатъците на религията и рационалността. Уроците по летене в централната шахта, когато…
— Добре — прекъснах го аз. — Приготви ми ги. Ще ги прегледам на закуска.
— Ще приготвя автохирурга за три месеца криогенна сомния след седемчасовото прекъсване на съня ви утре — каза корабът. Поех си дъх.
— Добре.
— Хирургът иска незабавно да проведе лечението на увредените нерви и да ви инжектира антибиотици, г. Ендимион. Желаете ли да заспите?