— И какво стана? — Чувствах се като двегодишно дете, което задава въпроси, за да накара другите да продължат да говорят. Раздялата ни беше продължила само няколко месеца — включително изпълнения с кошмари студен сън, — но бях забравил колко много обичам гласа на младата си приятелка.
— Всъщност, нищо — отвърна тя. — Довърших последния си проект — стар амфитеатър за пиеси и срещи на гражданите — и двамата с А. Бетик заминахме. Неколцина от… студентите… също.
Премиганх.
— Заедно с теб ли? — Рахил ми бе казала, че се е запознала с Енея на свят, наречен Амритсар и че е пътувала заедно с нея. Навярно Тео идваше от Иксион.
— Не, никой не е дошъл с мен от Иксион — тихо каза Енея. — Трябваше да идат на други места. За да учат други.
Погледах я за миг.
— Искаш да кажеш, че Лъвовете, Тигрите и Мечките вече позволяват и на други да се телепортират, така ли? Или се отварят всички стари портали?
— Не — отвърна тя, макар че не бях сигурен на кой от въпросите ми. — Не, телепортаторите са също толкова мъртви, колкото и преди. Просто… хм… само в някои особени случаи.
Отново оставих въпроса открит. Енея продължи да разказва.
След Иксион се телепортирала на Мауи-обетована.
— Светът на Сайри! — възкликнах аз и си спомних гласа на Баба, която ме учеше на хиперионските „Песни“. Разказът на един от поклонниците се развиваше на тази планета.
Енея кимна и продължи. Мауи-обетована била поразена от революция и от хегемонийските нападения от епохата на Мрежата, възстановила се по време на междуцарствието след Падането, била повторно колонизирана по време на експанзията на Мира, без помощта на местните, които — следвайки традицията на Сайри — се съпротивлявали от плаващите си острови, заедно със своите делфини, докато мирският флот и швейцарската гвардия здраво стъпили на планетата. Сега Мауи-обетована била подложена на насилствено покръстване и обитателите на единствения голям континент, екваториалния архипелаг, и хилядите мигриращи плаващи острови били пращани на обучение в „християнски духовни академии“.
Но Енея и А. Бетик се телепортирали на плаващ остров, принадлежащ на бунтовниците — групи от неоезичници, наречени „сайристи“, които вдигали платна нощем, а денем се носели сред архипелазите от пустеещи острови и при всяка възможност се сражавали с Мира.
— Какво построи там? — попитах. От „Песните“ си спомнях, че на плаващите острови е имало само дървесни домове.
— Дървесни домове — усмихна се Енея. — Много дървесни домове. А също и няколко подводни купола. През повечето време езичниците живееха в тях.
— Значи си проектирала дървесни домове. Тя поклати глава.
— Шегуваш ли се? След изчезналите храмери от Божия горичка те са най-добрите строители на дървесни домове в цялото човечество. Аз се учех да строя дървесни домове. Бяха достатъчно любезни да ни позволят с А. Бетик да им помагаме.
— Робски труд — казах аз.
— Точно така.
Енея прекарала на Мауи-обетована само около три стандартни месеца. И тъкмо там срещнала Тео Бърнард.
— Бунтовна езичница? — попитах аз.
— Избягала християнка — поправи ме Енея. — Беше дошла на Мауи-обетована като колонистка. После избягала от колониите и се присъединила към сайристите.
Намръщих се, без да разбирам.
— Носи ли кръстоид? — попитах. Преродените християни все още ме правеха неспокоен.
— Вече не — отвърна Енея.
— Но как… — Не ми бе известен начин, по който християнин с кръста можеше да се избави от кръстоид, освен чрез тайния ритуал на отлъчването, достояние единствено на Църквата.
— По-късно ще ти обясня — каза Енея. Преди да свърши разказа щеше да използва този израз още няколко пъти.
След Мауи-обетована тримата с А. Бетик и Тео Бърнард се телепортирали на Ренесанс Вектор.
— На Ренесанс Вектор! — почти извиках аз. Това бе една от твърдините на Мира. Едва не ни бяха убили на тази планета. Тя беше свръхиндустриализиран свят, целият в градове, роботизирани фабрики и мирски центрове.
— На Ренесанс Вектор — усмихна се Енея. Не било лесно. Били принудени да маскират андроида с маска от синплът като жертва на изгаряне. Наложило му се да се примирява с това неудобство през шестте месеца, които прекарали там.
— С какво се занимава на Ренесанс Вектор? — попитах аз. Открих, че ми е трудно да си представя как приятелката ми и нейните приятели са се крили на този гъсто заселен свят-град.