— Това означава, че скоро ще чуят за теб, хлапе — рязко добавям аз. — След седмици — навярно дори след дни тук Ще се появят мисионери, които ще започнат да шпионират и ще пратят съобщение в анклава на Мира. — Въздъхвам. — Мамка му, ще имаме късмет, ако са само мисионери, а не войници.
Енея мълчи още цяла минута. После казва:
— Вече имаме късмет, че това не е Комисията за спразедливост и мир.
— Какво е това? — питам аз. Тя е споменавала за тази комисия и преди. Енея поклаща глава.
— В момента няма значение, Рол. Трябва да имат някаква друга работа тук, освен да… освен да прочистват друговерците.
През първия ми ден тук Енея ми е разказала за борбата в и около космоса на Мира — палестинско въстание на Марс, в резултат на което Мирът се е евакуирал от тази планета и я обстрелва с ядрени бомби от орбита; бунтове на свободни търговци в Териториите на Ламбъртовия пръстен и на Mare Infinitum; постоянни стълкновения на Иксион и на десетки други светове. С огромните си бази на мирския флот и безбройни барове и бордеи Ренесанс Вектор гъмжал от слухове. И тъй като повечето от корабите на мирския флот сега били архангели с гидеонови двигатели, новините обикновено закъснявали само с няколко дни.
Един от най-интригуващите слухове, които Енея чула преди да пристигне на Тян Шан, бил, че поне един от тези кораби клас „архангел“ се разбунтувал, избягал в космоса на прокудените и сега извършвал набези в космоса на Мира, за да напада конвои на Търговския мир — обездвижвайки товарните кораби, без да ги унищожава — и да пречи на спецчастите на мирския флот, готвещи се да атакуват прокудените отвъд Великата стена. През последните седмици от престоя на Енея и А. Бетик на Ренесанс Вектор се разпространил слух, че флотските бази били в опасност. Други слухове предполагали, че в системата Пацем се съсредоточават големи флотски подразделения за защитата на Ватикана. Каквото и да беше вярно в разказите за разбунтувалия се кораб „Рафаил“, неоспорим факт бе, че набезите му с години са задържали кръстоносния поход на Негово светейшество срещу прокудените.
Но в момента това не ми се струва от значение, докато чакам реакцията на Енея към новината за пристигането на Мира на Тян Шан. „Какво ще правим сега? — чудя се аз. — На друг свят ли ще се телепортираме?“ Вместо да постави въпроса за бягство, тя казва:
— Далай лама ще приветства мирските представители на официална церемония.
— И какво от това? — питам след миг.
— Трябва да се погрижим да получим покана — отвръща Енея.
Съмнявам се, че челюстта ми буквално увисва, но поне усещането ми е такова.
Енея ме докосва по рамото.
— Аз ще се погрижа за това — продължава тя. — Ще разговарям с Чарлз Чи-кяп Кемпо и Кемпо Нга Уанг Таши Да ни включат сред поканените на церемонията.
Действително загубвам дар слово, докато тя се връща обратно при дискусионната си група, която тихо я очаква под меката светлина на фенерите.
Чета тези думи на микропергамента и си спомням, че ги написах през последните си дни в шрьодингеровата котешка кутия, орбитираща около Армагаст, спомням си, че ги написах припряно, убеден, че законите на вероятността и квантовата механика скоро ще изпуснат цианида в моята малка вселена и се удивлявам на сегашното време на разказа. После си спомням причината за това.
Когато ме осъдиха на смърт в шрьодингерова кутия — всъщност, с яйцевидна форма, — ми позволиха да взема със себе си съвсем малко лични вещи. Носех собствените си дрехи. Кой знае защо ми бяха дали малко килимче за пода на шрьодингеровата ми килия — беше древно, малко по-късо от два метра и метър широко, разнищено и с откъснат ъгъл. Пълно копие на хокинговото килимче на Консула. Бях загубил оригинала на Mare Infinitum много години по-рано и подробностите за повторното му откриване все още предстоят да бъдат разказани. Бях дал истинското хокингово килимче на А. Бетик, но мъчителите ми трябва да се бяха забавлявали, постилайки пода на предсмъртната ми килия с това безполезно негово копие.
И така, позволиха ми да донеса тук дрехите си, фалшивото хокингово килимче и големия колкото длан дисков дневник, който бях взел от кораба на Тян Шан. Комуникационният елемент на дневника бе обезвреден — не че лъчите му щяха да са в състояние да пробият енергийната обвивка на шрьодингеровата кутия или че би имало кого да повикам на помощ, — но след като внимателно проучиха паметта на дневника по време на процеса ми, те я оставиха непокътната. Именно на Тян Шан бях започнал да си водя дневник.
Тъкмо тези бележки бях повикал на екрана в шрьодингеровата котешка кутия, преглеждайки ги преди да напиша тази най-лична част, и струва ми се, именно непосредствеността им ме накара да използвам в разказа сегашно време. Всичките ми спомени за Енея са живи, но някои от образите, повикани пред очите ми от тези припрени бележки, нахвърляни в края на дълъг ден работа или приключения на Тян Шан, са толкова жизнени, че ме карат да плача от чувство за загуба. Докато пиша тези думи, отново преживявам същите мигове.