Енея кимна.
— Да. Не знаят какво да правят и къде да идат, след като господин Райт вече го няма. — Тя примижа по посока на лагера на Братството, който се виждаше само като асиметрични очертания от камък и брезент над кактусите и храстите. — Хайде да съберем всички в музикалния павилион и да поговорим — каза тя и закрачи към Талиезин.
И така започна нашият последен цял ден заедно на Земята.
Тук ще прекъсна. Чувам собствения си глас над перото и си спомням паузата в разказа на това място. Тук исках да разкажа всичко за четирите години изгнание на Старата Земя — всичко за чираците и другите хора в братството Талиезин, всичко за Стария архитект, за неговите капризи и дребни жестокости, както и за неговата изключителност и детински ентусиазъм. Исках да опиша многобройните разговори с Енея през онези четирийсет и осем местни месеца (които — както никога не се уморих да се удивлявам — точно отговаряха на хегемонийските и мирските стандартни месеци!) и за това как бавно започвах да разбирам невероятната й проницателност и способности. Накрая исках да разкажа за всичките си — пътешествия през това време — за пътуването си около Земята в спускателния кораб, за дългите приключения в Северна Америка, за беглия си контакт с другите островчета на човечеството, скупчено около киборги от човешкото минало (завинаги Ще запомня множеството в Израел и Нова Палестина около киборговия Иисус от Назарет), но на първо място, когато чувам краткото мълчание на перото, заемащо мястото на тези разкази, си спомням причината за моя пропуск.
Както вече казах, аз написах тези думи в шрьодингеровата котешка кутия, орбитираща около Армагаст, докато очаквах едновременното излъчване на изотопна частица и активирането на детектора на частици. Когато тези две събития съвпаднат, вграденият в статично-енергийното поле около уредите за рециклиране цианиден газ ще бъде освободен. Смъртта ще е мигновена, но също толкова ефикасна. Макар преди да заявявах, че спокойно ще разказвам нашата история — моята и на Енея, — сега осъзнавам, че съм съкратил някои неща, че съм се опитал да изложа важните моменти преди частицата да се разпадне и да потече газът.
Няма да променям това си решение, само ще отбележа, че четирите години на Земята си струват да разкажа за тях някой друг път: деветдесетте души от Братството бяха разбрани, сложни, колебливи и интересни, каквито са всички разумни човешки същества, и техните истории трябва да бъдат разказани. По същия начин пътуванията ми около Земята, и със спускателния кораб, и с микробуса от 1948-а, който ми даде назаем Стария архитект, могат да се опишат в самостоятелна епическа поема.
Но аз не съм поет. Когато работех като ловен водач, бях следотърсач, а работата ми тук е да следвам пътя на превръщането на Енея в жена и месия, без да се отклонявам прекалено много. Така и ще сторя.
Стария архитект винаги наричаше лагера на Братството „пустинния лагер“. Повечето от чираците го наричаха „Талиезин“ — което на уелски означава „блестящо чело“. (Господин Райт беше от уелски произход. Прекарах седмици в опити да си спомня планета в Мира или Периферията, наречена Уелс, но накрая ми дойде наум, че Стария архитект е живял и умрял преди епохата на космическите полети.) Енея често наричаше мястото „Талиезин-запад“, което предполагаше дори за някой толкова тъп, колкото мен, че трябва да има и Талиезин-изток.
Когато три години преди това я попитах, Енея ми бе обяснила, че истинският господин Райт построил първия си лагер на братството Талиезин в началото на трийсетте години на двайсети век сл. Хр. в Спринг Грийн, Уисконсин — Уисконсин бил една от политическите и географски съставни части на древната северноамериканска национална държава, наречена Съединени американски щати. Когато попитах Енея дали първият Талиезин е бил като този, тя отговори:
— Не съвсем. Имало цяла поредица от уисконсински Талиезини — и къщи, и лагери на братства — и повечето загинали от пожар. Това е една от причините, поради които господин Райт е поставил толкова много басейни и фонтани в този лагер — водоизточници за борба срещу неизбежните пожари.
— И първият му Талиезин е бил построен през трийсетте години на двайсети век, така ли? — попитах аз. Енея поклати глава.
— Основал първото си братство Талиезин през 1932-а — каза тя. — Но това най-вече било начин да накара учениците си да се бъхтят като роби — и за да построят мечтата му, и за да го изхранват — по време на Голямата депресия.
— Какво е „Голямата депресия“?
— Лоши икономически времена в чисто капиталистическата им национална държава — поясни Енея. — Спомни си, че тогава икономиката не е била глобална и че е зависела от частни парични институции, наречени банки и златни резерви, както и от стойността на физическите пари — истински монети и парчета хартия, които се предполагало, че струват нещо. Всичко това било всеобща халюцинация, разбира се, и през трийсетте години на двайсети век халюцинацията се превърнала в кошмар.