Немес и близнаците й се плъзгат назад по паркета, сякаш теглени от невидими конци. Мъжът и жената ни заобикалят, докато застават до Немес пред Мустафа.
Кардиналът се усмихва, но лицето му потреперва.
— Моите галеници няма да сторят нищо, докато пак не разговаряме. Давам ти думата си на принц на Църквата нечестиво дете. Имам ли и твоята дума… — той посочва към покрития с шипове и с дрипи от завесата Шрайк, — …че този демон няма да ме преследва дотогава?
По време на всичко това Енея изглежда спокойна.
— Аз не го управлявам — отвръща тя. — Ще си в безопасност единствено, ако напуснеш тази планета в мир.
Кардиналът поглежда към Шрайка. Мъжът сякаш е готов да отскочи, когато високият призрак свива острието на един от пръстите си. Немес и близнаците й продължават да стоят между свещеника и Шрайка.
— Каква гаранция имам — пита той, — че създанието няма да ме последва в космоса… или обратно на Пацем?
— Никаква — отговаря Енея.
Великият инквизитор посочва с дългия си показалец към приятелката ми.
— Ние си имаме работа тук, която няма нищо общо с теб — рязко казва той, — но ти никога няма да напуснеш тази планета. Кълна се в червата на Христос.
Енея отвръща на погледа му и не отговаря.
Мустафа се завърта и се отдалечава с шумолене на червената си роба и със стържене на пантофките си по полирания под. Немесите отстъпват заднешком, докато го следват. Безименните мъж и жена наблюдават Шрайка, а Немес пронизва с поглед Енея. Те минават през завесата на личния портал на Далай лама и изчезват.
Шрайка неподвижно остава на мястото си. Четирите му ръце са замръзнали пред него, остриетата на пръстите му улавят последните капчици светлина на Оракул, преди луната да се скрие зад планината.
Гостите започват да се придвижват към изходите с вълна от шепот и възклицания. Оркестърът тропа, дрънчи и подсвирва, докато припряно прибира инструментите си. Енея продължава да стиска ръката ми. Около нас остава малък кръг от хора.
— Кълна се в гъза на Буда! — извиква Ломо Дондруб и закрачва към Шрайка, докосва с показалец металния шип, който стърчи на гърдите му. На слабата светлина виждам по пръста му кръв. — Фантастично! — възкликва Ломо и надига халба оризова бира.
Дорье Фамо се приближава до Енея. Тя хваща лявата ръка на приятелката ми, пада на едно коляно и притиска дланта й до набръчканото си чело. Енея освобождава ръката си от моята и нежно помага на Мълниеносната свиня да се изправи.
— Не — прошепва Енея.
— О, Благословена — мълви Дорье Фамо. — Амата, Безсмъртна, Архат, Съвършена, Саммасамбуда, Напълно разбудена, заповядвай ни и ни учи на дхамма.
— Не — отсича Енея, като все още внимателно се опитва да изправи старицата на крака, но лицето й е строго. — Ще ви науча на каквото зная и ще споделя, каквото имам, когато настъпи моментът. Повече не мога да направя. Часът за митове е отминал.
Приятелката ми се обръща, хваща ръката ми и ме повежда по дансинга покрай неподвижния Шрайк към разкъсаните завеси и спрелия ескалатор. Гостите бързо отстъпват пред нас, както по-рано пред Шрайка.
Спираме до стоманените стъпала. В коридора, водещ към стаите ни далеч надолу, светят фенери.
— Благодаря ти — казва Енея и вдига поглед към мен. Кафявите й очи са влажни.
— За какво? — глупаво питам аз. — Защо… Не разбирам.
— Благодаря ти за танците — отвръща тя и нежно ме целува по устните.
Електрическият удар на допира й ме кара да премигна. Посочвам назад към тълпата, към дансинга, на който само допреди миг е стоял Шрайка, към пазачите, прииждащи в кънтящата зала и към покритата със завеси ниша, през която са изчезнали Мустафа и неговите създания.
— Тази нощ не можем да спим тук, хлапе. Немес и другите двама ще…
— Не — прекъсва ме Енея, — няма. Довери ми се. Няма да се промъкнат по външната стена, за да проникнат в стаята ни. Всъщност, всички те ще заминат за гомпата си и после ще излетят право към орбитиращия си кораб. Ще се върнат, но не тази нощ.
Въздъхвам.
Тя поема ръката ми.
— Спи ли ти се? — тихо пита Енея.