Аз съм тази смес. Аз нося генетичната способност да влизам в Празнотата от Техноцентъра и прекалено рядко използваната човешка способност да възприемам вселената чрез състрадание. За добро или зло, онези, които пият от кръвта ми, никога повече няма да видят света или вселената по същия начин.
С тези думи Енея застава на колене върху татамито. Тео носи бяла ленена кърпа. Рахил налива червено вино в седем големи бокала. Енея изважда от пуловера си малък пакет — виждам, че това е медицински пакет от кораба — и взима стерилен скалпел и антисептичен тампон. Не се чува нито звук — сякаш повече от стотината души са стаили дъх.
— Няма гаранция, че ако тази вечер пиете от кръвта ми ще постигнете щастие, мъдрост или дълъг живот — много тихо казва тя. — Няма нирвана. Няма спасение. Няма отвъден живот. Няма прераждане. Има само огромно познание — на сърцето и на ума — и възможност за велики открития, велики приключения. Има само гаранция за още от болката и ужаса, които изпълват толкова голяма част от краткия ни живот.
Енея мести поглед от лице на лице и се усмихва, когато среща очите на осемгодишния Далай лама.
— През последната стандартна година някои от вас — продължава тя, — присъстваха на всичките ни дискусии. Казах ви всичко, което зная, за това как да научите езика на мъртвите и езика на живите, как да чувате музиката на сферите. И за това как да направите първата крачка.
Тя поглежда към мен.
— Някои от вас чуха само част от тези дискусии. Вие не бяхте тук, когато обсъждахме действителната функция на кръстоида на Църквата или истинската самоличност на Шрайка. Не чухте подробностите за това как да научите езика на мъртвите или другите изисквания за влизане в Празнотата, Която Обвързва. Съветвам онези от вас, които изпитват съмнения или колебания, да изчакат. За останалите отново ще кажа — аз не съм месия… а учител. Ако онова, на което съм ви научила през тези месеци, ви звучи като истина и ако сте готови да използвате тази възможност, пийте от кръвта ми тази вечер. Предупреждавам ви, че ДНК, която ни позволява да възприемаме средата на Празнотата, Която Обвързва, не може да съществува заедно с кръстоида. Този паразит ще увехне и ще умре двайсет и четири часа след като сте пили от кръвта ми. И никога повече няма да израсне във вас. Ако се стремите към възкресяване чрез кръстоидния кръст, не пийте от кръвта на тялото ми в това вино.
Предупреждавам ви и че също като мен, вие ще станете омразни и преследвани врагове на Мира. Вашата кръв ще бъде заразна. Онези, с които я споделите — онези, които изберете да открият Празнотата, Която Обвързва чрез споделената ви ДНК — на свой ред ще станат като вас.
И накрая, предупреждавам ви, че щом пиете от това вино, децата ви ще се раждат със способността да влизат в Празнотата, Която Обвързва. За добро или зло, вашите деца и техните деца ще се раждат разбиращи езика на мъртвите и езика на живите, чуващи музиката на сферите и знаещи, че могат да направят първата крачка през Празнотата, Която Обвързва.
Енея докосва острието на скалпела до пръста си. На светлината на фенерите се вижда малка капчица кръв. Рахил повдига един от бокалите и капката пада в голямото количество вино. После в следващия бокал и така, докато и седемте чаши са… заразени? Преобразени? Мислите ми блуждаят. Сърцето ми бързо тупти от нещо като тревога. Всичко това ми прилича на някаква безумна пародия на светото причастие в Католическата църква. Дали моята млада приятелка, моята скъпа любовница, моята любима… не е полудяла? Дали наистина вярва, че е месия? Не, тя каза, че не е. Дали самият аз вярвам, че завинаги ще се преобразя, като пия от вино, една милионна част от което е кръвта на любимата ми? Не зная. Не разбирам.
Около половината от присъстващите пристъпват напред, за да се наредят на опашка и да отпият от един от големите бокали. „Потири? Това е светотатство. Не е правилно. А може би е?“ Всеки отпива по глътка, после се връща на мястото си на татамитата. Никой не изглежда особено оживен или просветлен. От челото на никого не израстват рога от светлина. Никой не се издига във въздуха, нито пък започва да говори на непознати езици. Всеки отпива по глътка и отново сяда.