Разбирам, че съм изостанал назад и се опитвам да срещна погледа на Енея. Имам толкова много въпроси… Закъснял, чувствайки се като предател на човек, на когото би трябвало да се доверя без колебание, аз заставам накрая на скъсяващата се опашка.
Енея ме вижда. Тя вдига за миг ръка към мен. Знакът е ясен — „Не сега, Рол. Не още“. Известно време се колебая, изпълнен със съмнения, влуден от мисълта, че тези други — тези чужди — влизат в такава връзка със скъпата ми, а аз не мога. После с разтуптяно сърце и изчервено лице сядам обратно на рогозката си.
Дискусията приключва без официален край. Хората започват да се разотиват по двойки и тройки. Двама влюбени — тя е пила от виното, той не — прегърнати си тръгват заедно, сякаш нищо не се е променило. Навярно наистина нищо не се е променило. Навярно ритуалът на причастяване, който току-що съм наблюдавал, е само метафора и символика или самовнушение и самохипноза. Навярно онези, които силно копнеят да усетят нещото, наречено Празнотата, Която Обвързва, са имали някакво душевно преживяване, което ги убеждава, че това се е случило. Навярно всичко са само глупости.
Разтривам челото си. Имам толкова силно главоболие. Добре, че не съм пил от виното, мисля си. Понякога пиенето ми причинява мигрена. Подсмихвам се и за миг се чувствам болен, празен и изоставен.
Рахил казва:
— Не забравяй, че последният камък в галерията ще бъде поставен утре по пладне. На най-горната медитативна платформа ще има празненство! Донеси си освежителни напитки.
И вечерта завършва така. Изкачвам се по стълбите до общата ни спална платформа със смесица от възвисеност, очакване, съжаление, срам, възбуда и пулсиращо главоболие. Признавам пред самия себе си, че не съм разбрал и половината от обясненията на Енея, но си тръгвам със смътното усещане за разочарование и неуместност… сигурен съм, например, че Тайната вечеря на Иисус Христос не е свършила с напомнянето всички да си носят бутилки за купона на горната платформа.
Подсмихвам се и после преглъщам смеха си. Тайната вечеря. Тези думи ужасно отекват в ума ми. Сърцето ми отново се разтуптява и главата ме заболява още по-силно. Това едва ли е подходящ начин да вляза в спалнята на любовницата си.
Студеният въздух на горната платформа малко прояснява мислите ми. Оракул тъкмо е посребрил високите облаци на изток. Звездите тази нощ изглеждат студени.
Готвя се да вляза в общата ни стая и да запаля фенера. когато внезапно небесата избухват.
21.
От по-ниските равнища се изкачиха всички — всички онези, които бяха останали в Храма, висящ във въздуха след завършването на по-голямата част от работата — Енея и А. Бетик, Рахил и Тео, Джордж и Джигме, Куку и Кей, Чим Дин и Гяло Тондуп, Ломо и Лабсанг, Ким Байунг-Сун и Вики Гросели, Кенширо и Харуюки, игуменът Кемпо Нга Уанг Таши и неговият господар малкият Далай лама, Войтек Майер и Януш Куртика, замисленият Римси Кипуп и ухиленият Чангчи Кенчунг, Дорье Фамо, Мълниеносната свиня, и Карл Линга Уилям Ейхеджи. Енея застана до мен, пъхна ръката си в моята и двамата в благоговейно мълчание се загледахме в небето.
Изненадах се, че всички не сме ослепени от светлините, танцуващи там, където само допреди миг бяха звездите: огромни цветя от бяла светлина, серножълти мълнии, огненочервени нишки — далеч по-ярки от опашка на комета или метеор, — разкъсвани от сини, зелени, бели и жълти мечове — ясни и прави като драскотина от диамант по стъкло, после ненадейни оранжеви експлозии, които сякаш безшумно се вгъваха в себе си, последвани от нови бели мълнии и червени мечове. Не се чуваше нито звук, но дори само от мощната светлина ни се искаше да запушим уши и да се скрием някъде.
— Какво е това, мътните го взели? — попита Ломо Дондруб.
— Космическа битка — отвърна Енея. Гласът й звучеше ужасно уморено.
— Не разбирам — каза Далай лама. Не изглеждаше уплашен, а само любопитен. — Мирските представители ни увериха, че имат в орбита само един кораб — струва ми се, че се казваше „Ибрил“ — и че това е дипломатическа мисия, а не военна. Регентът Ретинг Токра ме увери в същото.
Мълниеносната свиня издаде груб звук.
— Ваше светейшество, мирските копелета са подкупили регента. Момчето я погледна.
— Сигурен съм, че е така, Ваше светейшество — потвърди телохранителят му Ейхеджи. — Чух някои неща в двореца.
Небето беше станало почти напълно черно, но сега отново избухна на десетки места. Скалата зад нас отразяваше червени, зелени и жълти проблясъци.
— Как виждаме лазерните им копия, щом не ги осветява прах или други колоидални частици? — попита Далай лама. Тъмните му очи блестяха. Очевидно новината за измяната на регента му не го изненадваше… или поне не го вълнуваше толкова, колкото битката хиляди километри над нас. С изненада разбрах, че първосвещеникът на будисткия свят е усвоил основните научни познания.