Но без да са чували за причастието на Енея и да са опитвали неговото състрадание, читчатуките се нахвърлиха на Мира като библейска чума. Ловували — и ловувани от — ужасните снежни духове хилядолетия наред, сега читчатуките изтласкаха пробиващите тунели бели зверове на юг към екваториалните райони, насочвайки ги срещу мирските колонисти и мисионери. Жертвите бяха огромни. Докараните да избият примитивните читчатуки мирски бойни части пращаха в планетния ледник патрули, които никога повече не се завръщаха.
На града-планета Ренесанс Вектор думите на Енея за Празнотата, Която Обвързва бяха привлекли милиони нейни последователи. Хиляди мирски вярващи всеки ден приемаха причастието от променените, кръстоидите им умираха и падаха от тялото им двайсет и четири часа по-късно и те жертваха безсмъртието си заради… какво? Мирът и Ватиканът не разбираха и по това време аз също не можех да си го обясня.
Но Мирът знаеше, че трябва да попречи на разпространението на вируса. Войници денонощно разбиваха вратите и прозорците, обикновено в по-бедните, индустриални райони на покриващия цялата планета град. Онези, които бяха отхвърлили кръстоида, не оказваха сериозна съпротива — те биха се сражавали яростно, но отказваха да убиват, ако имаше възможност да го избягнат. Мирските войници обаче нямаха нищо против да убиват, за да изпълняват заповедите си. Хиляди последователи на Енея умираха от истинската смърт — някогашни безсмъртни, които никога нямаше да бъдат възкресени — и десетки хиляди бяха отвеждани и пращани в затворнически центрове, където ги заключваха в камери за криогенна сомния, така че кръвта и философията им да не заразяват други. Но на мястото на всеки убит или арестуван последовател на Енея десетки — стотици — други се криеха в безопасност, разпространяваха учението й, предлагаха причастието на собствената си променена кръв и при всяка възможност оказваха предимно пасивна съпротива. Огромната индустриална машина, която представляваше Ренесанс Вектор, все още не се бе повредила, но се олюляваше и скърцаше по начин, невиждан през вековете, след като Хегемонията бе превърнала планетата в промишлен център на Мрежата.
Ватиканът пращаше все повече войски и обмисляше как да реагира.
На Тау Сети Сентър, някога политически център на Мрежата на световете, но сега просто гъсто населена и известна паркова планета, бунтът придоби друга форма. Макар че посетители от други светове бяха донесли и тук антикръстоидната зараза на Енея, основният проблем за Ватикана се съсредоточаваше в архиепископ Ахила Силваски пресметлива жена, възприела ролята на губернатор и самодържец на ТС2 повече от два века по-рано. Именно архиепископ Силваски се бе опитала да отхвърли преизбирането на вечния папа чрез всяване на интриги сред кардиналите и след провала си просто изпълняваше на планетата вариант на дохеджирската Реформация, започнала със заявлението, че от този момент Католическата църква на Тау Сети Сентър смята за свой първосвещеник нея и завинаги се отделя от „покварената“ междузвездна Църква на Мира. Тъй като предвидливо бе сключила съюз с местните епископи, отговарящи за възкресителните церемонии и техника, тя можеше да контролира тайнството на възкресяването — и следователно местната Църква. Нещо повече, архиепископ Силваски беше съблазнила местните мирски военни власти със земя, богатство и власт, в резултат на което последва безпрецедентно събитие — бунт в мирския флот, който свали повечето старши офицери в системата на Тау Сети и ги замени с привърженици на Новата църква. Не бе заловен нито един от архангелските космически кораби, но осемнайсет крайцера и четирийсет и един фотонни кораба положиха клетва да защитават Новата църква на ТС2 и нейния нов първосвещеник.
Протестираха десетки хиляди вярващи на планетата. Те бяха арестувани, заплашени с отлъчване — тоест, с незабавно отнемане на кръстоидите им — и условно освободени под зоркото око на архиепископските сили за сигурност на Новата църква. Няколко свещенически ордена, на първо място йезуитите на Тау Сети Сентър, отказаха да се подчинят. Повечето бяха тайно арестувани, отлъчени и екзекутирани. Неколкостотин обаче избягаха и използваха мрежата си, за да окажат съпротива на новия ред — отначало пасивна, после набираща все по-голяма сила. Мнозина от йезуитите бяха служили като свещеници-офицери в мирската армия, преди да се върнат към цивилен свещенически живот и сега използваха военните си умения, за да причиняват щети на и около планетата.