— Избери отново — твърдо заяви тя.
— Нещо против да ми обясниш?
— Да — отвърна Енея. — Тъкмо това е идеята. Да е просто. Но само избери някоя област и веднага ще разбереш.
— Религия — казах аз.
— Избери отново — рече Енея. Засмях се.
— Това не е само шега, Рол — поклати глава тя. Отново започнахме да се изкачваме. А. Бетик изглеждаше потънал в размисъл.
— Зная, хлапе — кимнах аз, макар че не бях съвсем сигурен. — Области като… хм… политически системи.
— Избери отново.
— Ти не смяташ, че Мирът е крайната точка на еволюция на човешкото общество, така ли? Той донесе на гражданите си междузвезден мир, сравнително добро управление и… а, да… безсмъртие.
— Време е да опитаме пак — каза Енея. — И като говорим за възгледите ни за еволюцията…
— Какво?
— Избери отново.
— Какво да опитам пак? — попитах аз. — Да променя посоката на еволюцията ли?
— Не — каза тя, — говоря за нашите идеи за това дали еволюцията изобщо има посока. За повечето от теориите ни за еволюцията.
— Добре тогава, съгласна ли си с папа Тейлхард… с хиперионския поклонник отец Дюре… когато преди три века е казал, че Тейлхард дьо Шарден е прав да твърди, че вселената еволюира към осъзнаване и сливане с Божественото? С онова, което е наричал „Точката Омега“?
Енея ме погледна.
— Доста си чел в талиезинската библиотека, а?
— Да.
— Не, не съм съгласна с Тейлхард… нито с първия йезуит, нито с живелия толкова кратко папа. Майка ми е познавала и отец Дюре, и сегашния претендент отец Хойт.
Премигнах. Предполагам, че го знаех, но напомнянето за това, че… за връзките на приятелката ми през последните три века… малко ме обърка.
— Така или иначе — продължи Енея, — през последното хилядолетие науката за еволюцията наистина получила ритник отзад. Първо Техноцентърът активно се противопоставял на нови проучвания заради страха си от бързо развиващо се генно инженерство — от бум на нови видове във вариращи форми, върху които не би могъл да паразитира. После под негово влияние Хегемонията за векове забравила за еволюцията и бионауките, а сега Мирът се ужасява от тях.
— Защо? — попитах аз.
— Защо Мирът се ужасява от биологичните и генетичните проучвания ли?
— Не, струва ми се, че това ми е ясно. Техноцентърът иска да запази човешките същества във вида и формата, които са му удобни. Църквата също. Те определят човека като броят ръце, крака и така нататък. Но искам да кажа защо да търсим ново определение за еволюцията? Защо пак да започваме спора за посоката или липсата на посока и прочее? Древната теория не го ли излага достатъчно добре?
— Не — отвърна Енея. Няколко минути се изкачвахме в мълчание. После тя продължи: — Освен мистици като първия Тейлхард, повечето ранни учени, занимаващи се с еволюцията, много внимавали да не я възприемат от гледна точка на „целите“ й. Това е било религия, не наука. За дохеджирските учени табу била дори идеята за посока. Те можели да говорят само за „тенденции“ в еволюцията, нещо като статистически случайности, които постоянно се случвали.
— И?
— И това била тяхната късогледа предубеденост, също както вярата за Тейлхард дьо Шарден.
— Откъде знаеш? — тихо попитах аз, като се чудех дали ще ми отговори. Тя бързо отвърна:
— Още преди да се родя, видях част от данните с помощта на връзката на баща ми с Техноцентъра. Самостоятелните интелекти там от векове бяха разбрали човешката еволюция, докато самите хора оставаха в пълно неведение. Като свръхсвръхпаразити, ИИ еволюират единствено към още по-голям паразитизъм. Те могат само да гледат към живите същества и тяхната еволюционна крива и да я наблюдават… или да се опитат да я прекратят.
— И какви са посоките в еволюцията? — поинтересувах се аз. — Към по-висш интелект ли? Или към някакъв богоподобен кошерен разум? — Бях любопитен какво е нейното разбиране за Лъвовете, Тигрите и Мечките.
— Кошерен разум — повтори Енея. — Пфу. Не успя ли да измислиш нещо още по-досадно и отвратително?
Не казах нищо. Бях предполагал, че тъкмо натам клони учението й за езика на мъртвите и всичко останало. Отбелязах.си следващия път, когато учи, да я слушам по-внимателно.
— Почти всичко интересно в човешкия опит е резултат на индивидуално преживяване, експериментиране, обясняване и споделяне — продължи приятелката ми. — Кошерен разум биха били древните телевизионни предавания или живот на равнището на инфосферата… всеобщо видиотяване.
— Добре — все още объркан, съгласих се аз. — Каква посока все пак има еволюцията?