Бях бърз в бокса… но това беше преди повече от десет години. Бях силен… но отдавна не бях тренирал. На ринга можех да понасям силни удари и не се поддавах на болката… никога не ме бяха събаряли извън ринга, дори когато по-добрите боксьори ме поваляха десетина пъти, преди да обявят края на мача.
Освен бокса, бях работил като бодигард в едно от големите казина на Деветте опашки във Филикс. Но това бе предимно психологическа работа, просто трябваше да зная как да избягвам сблъсъците, докато изхвърлях някой развилнял се пияница през вратата. И правех така, че няколкото случая на истински бой да приключват само за секунди.
В планетарната гвардия ме бяха учили на юмручен бой, знаех как да убивам отблизо, но това се случваше също толкова рядко, колкото и атаката с щикове.
Най-сериозните сбивания, в които бях участвал, бяха на шлеповете — веднъж се изправих пред мъж, готов да ме изкорми с дълъг нож. И бях оцелял. Но онзи друг моряк ме бе изхвърлил през борда. Като ловен водач бях победил нападател с иглено оръжие. Случайно го бях убил и след като го възкресиха, той свидетелства срещу мен. Всъщност, тъкмо тогава започна всичко това.
Най-сериозната от всичките ми слабости е, че въщност не искам да убивам когото и да е. Във всичките си сбивания — може би освен с моряка с ножа и християнския ловец с иглената пушка — се бях сдържал и не удрях с всичка сила, не исках да наранявам никого.
Трябва незабавно да променя този начин на мислене. Това не е човек… това е машина за убиване и ако бързо не я обезвредя или унищожа, тя ще ме убие още по-бързо.
Протегнала нокти, Немес скача към мен, вдига назад дясната си ръка и замахва като с коса.
Отскачам назад, привеждам се под косата, избягвам почти всичките й нокти, виждам, че левият ми ръкав е разкъсан, виждам кървави пръски във въздуха и после бързо пристъпвам напред и я удрям — светкавично, силно — три пъти по лицето.
Немес отскача назад също толкова мълниеносно, колкото се е приближила. По дългите нокти на лявата й ръка има кръв. Моята кръв. Носът й е сплескан и се е изкривил настрани на слабото й лице. Счупил съм нещо — кост, хрущял, метални влакна — на мястото на лявата й вежда. По лицето й няма кръв. Тя като че ли не забелязва нищо. Продължава да се усмихва.
Хвърлям поглед към лявата си ръка. Пари яростно. Отрова. Възможно е — логично е, — но ако тя използва отрова, аз би трябвало да съм мъртъв след секунди. Безсмислено е да използва бавнодействащи отрови.
Още съм тук. Усещам само парене от раните. Четири, мисля си… дълбоки, но не чак до мускула. Няма значение. Съсредоточи се върху очите й. Предвиди какво ще направи сега.
Никога не използвай голите си ръце. Основен урок от планетарната гвардия. Винаги намирай оръжие за близък бой. Ако личното ти оръжие е унищожено или загубено, намери нещо друго, импровизирай — камък, тежък клон, парче метал. Дори камъкът, стиснат в юмрук, или ключове, щръкнали между пръстите, са за предпочитане пред голите ръце. Кокалчетата на пръстите се чупят по-бързо от челюстите, постоянно ни напомняше инструкторът по ръкопашен бой. Ако безусловно се налага да използващ голи ръце, удряй с ръба на дланта си. Промушвай с изпънати пръсти. Изтръгвай с нокти очите и адамовата ябълка.
Тук няма камъни, клони, ключове… няма каквито и да е оръжия. Това създание няма адамова ябълка. Подозирам, че очите му са студени и твърди като скала.
Немес отново тръгва наляво и гледа към Енея.
— Идвам, миличка — изсъсква на приятелката ми чудовището.
С периферното си зрение зървам Енея. Тя е застанала на перваза точно до платформата. Не помръдва. Лицето й е безстрастно. Това не е типично за моята любима… при други обстоятелства би хвърляла камъни, би се метнала на гърба на врага… всичко друго, но не й да ме остави сам да се бия с това изчадие.
„Това е твоят миг, Рол, скъпи мой.“ Гласът й е ясен като шепот в ума ми.
Това наистина е шепот. Идващ от слуховите сензори в качулката на пластокостюма ми. Все още нося проклетото нещо, както и безполезните си катерачески ремъци. Понечвам да й отвърна, но си спомням, че се бях включил в комуникатора, когато виках кораба от върха на Тян Шан и че ако сега го използвам, ще ме чуе и той.
Придвижвам се наляво и отново блокирам пътя на създанието. Сега мястото за маневриране е по-малко.
Немес този път е по-бърза, прави подвеждащо движение наляво и замахва към мен отдясно, насочвайки дясната си ръка към ребрата ми.
Отскачам назад, но острието разсича плътта точно под най-долното ми ребро. Привеждам се, но ноктите й проблясват — лявата й ръка се насочва към очите ми, — аз отново се привеждам, но пръстите й откъсват парче от скалпа ми. За миг въздухът отново е изпълнен с пръски кръв.