Отскачам назад. Три метра до скалата или до перваза, на който стои Енея.
Чудовището размахва ръка като перка, като фучащо стоманено махало. Сега може да ме накара да отстъпя накъдето поиска.
Тя ме иска мъртъв или обезвреден. Тя иска Енея.
Отново отскачам назад и този път острието разсича материята точно над колана ми. Отскочил съм наляво, повече към скалата, отколкото към перваза.
Енея остава незащитена. Вече не съм между нея и създанието.
Недостатъците на Немес. Залагам на това всичко… дори Енея: тя е хищник по природа. Остава й още толкова малко, за да ме убие и не може да устои на желанието да ме довърши.
Немес замахва надясно, като ми оставя възможност да отскоча към Енея, но в същото време ме насочва към скалата. Косата замахва, за да ме обезглави.
Спъвам се и се претъркулвам още по-наляво, надалеч от Енея. Сега съм върху дъските.
Немес сяда отгоре ми. По лицето и гърдите ми се стича жълта течност. Тя вдига острата си ръка, изкрещява и замахва.
— Кораб! Приземи се на тази платформа. Незабавно. Без коментари!
Изхриптявам заповедта в комуникационното влакно, докато се претъркулвам към краката на Немес. Ръката й потъва в твърдия кедър бонзай, където само допреди миг е била главата ми.
Под нея съм. Острието на ръката й е забито дълбоко в здравото дърво. Само за секунди тя е наведена над мен и няма опора, за да се измъкне. Над двама ни пада сянка.
Ноктите на лявата й ръка се забиват отдясно на главата ми — почти откъсват ухото ми, пронизват челюстта ми и минават на милиметри от вратната ми вена. Дясната ми ръка е под брадичката й и се опитва да не позволи на зъбите й да се разтворят и захапят шията или лицето ми. Тя е по-силна от мен.
Животът ми зависи от това да се измъкна изпод нея.
Острието на ръката й все още е забито в пода на платформата, но това е в нейна полза и я държи над мен.
Сянката се сгъстява. Десет секунди. Не повече.
Немес се отскубва от ръцете ми и измъква острието от дървото, като се изправя на крака. Очите й се плъзват наляво към мястото, където съвсем беззащитна стои Енея.
Претъркалям се настрани от Немес… и от Енея… и оставям приятелката си сама срещу създанието. Дращя с нокти по студения камък, за да се изправя. Дясната ми ръка е безполезна — в тези последни секунди е прекъснато някакво сухожилие, — затова вдигам лявата си ръка, свалям осигурителното въже от ремъците си — мога само да се надявам, че все още е невредимо — и с металическо изщракване като от белезници закачвам карабината за клина в скалата.
Немес се завърта наляво и престава да ми обръща внимание, впила черните си, ледени очи в Енея. Приятелката ми запазва самообладание.
Корабът каца на платформата и изключва електромагнитните си тласкачи, както му е наредено, като отпуска цялата си тежест върху дървото и с ужасяващо пращене разбива павилиона за Правилна медитация. Архаичните му перки изпълват повечето пространство и минават само на сантиметри от нас с Немес.
Създанието хвърля поглед през рамо към извисилия се над него огромен черен кораб, очевидно не открива заплаха в него и прикляка, за да се хвърли към Енея.
За миг си мисля, че кедърът бонзай ще издържи… че платформата е по-здрава отколкото предполагат изчисленията на Енея и моят опит… но после се разнася чудовищен звук и цялата горна платформа за Правилна медитация, заедно с голяма част от стълбището към павилиона за Правилно внимание, се свлича по планинския склон.
— Кораб! — изхриптявам аз по комуникационното влакно. — Задръж се във въздуха! — После връщам вниманието си обратно към Немес.
Платформата пада изпод краката й. Тя скача към Енея.
Приятелката ми не отстъпва назад.
Само че падането на платформата не й позволява да довърши скока. Тя не успява да стигне до целта си, но ноктите й се забиват в камъка, вдигат искри във въздуха и намират опора.
Платформата се откъсва, трупите се премятат към бездната, части от нея се стоварват върху главната платформа долу и я разбиват на отделни места.
Немес виси на скалата, дращи с нокти и крака, само на метър под мястото, където стои Енея.
Имам осем метра осигурително въже. С помощта на здравата си лява ръка, кръвта от която прави въжето опасно хлъзгаво, аз отпускам няколко метра и се отблъсквам от скалата, където вися.
Немес се изтегля нагоре и се хваща за перваза. Тя открива ръб или пукнатина и продължава да се изкачва, опитен катерач, преодоляващ скала. Тялото й е извито като лък, докато краката й дращят по камъка, издигат я все по-нависоко така, че да може да прескочи перваза и да се добере до Енея, която не помръдва.
Залюлявам се в посока обратна на Немес, отскачам от скалата — усещам хлъзгавия камък до разкъсаното си босо ходило, — като виждам, че въжето, от което зависи животът ми, се е разнищило по време на битката и не зная дали ще издържи още няколко секунди.