Зяпнах. „Предопределени?“
Рахил отново се усмихна. Можех да си представя онази усмивка на малкото момиче, за което Сол Уайнтрауб бе разказвал в неговата хиперионска „Песен“.
— Не се безпокой, Рол. Случайно със сигурност ми е известно, че Енея никога не е обичала никой друг, освен теб. Даже като малка. Даже преди да те срещне. Ти винаги си бил нейният избранник. — Усмивката на младата жена стана мрачна. — Всички ние би трябвало да сме толкова щастливи.
Понечих да заговоря, но се поколебах.
Усмивката на Рахил изчезна.
— О. Тя ти е разказала за онази една година, единайсет месеца, една седмица и шест часа?
— Да — потвърдих аз. — И за това, че има… — Замълчах. Щеше да е глупаво да се задавя в сълзи пред тази силна жена. Тя никога повече нямаше да разговаря с мен.
— Дете ли? — бързо довърши Рахил.
Погледнах я така, сякаш се опитвах да открия някакъв отговор на красивото й лице.
— Енея разказвала ли ти е за това? — Чувствах се така, като че ли предавах скъпата си приятелка, опитвайки се да получа тази информация от друг. Но не можех да се сдържа. — Тогава знаеше ли…
— Къде е била ли? — попита Рахил, като отвърна на напрегнатия ми поглед. — Какво се е случило с нея? Че се е омъжила?
Можех само да кимна.
— Да — отвърна Рахил. — Знаехме.
— С нея ли бяхте?
Рахил като че ли се поколеба, сякаш преценяваше отговора си.
— Не — най-после каза тя. — С А. Бетик и Тео я чакахме да се върне почти цели две години. Продължавахме нейната… служба? Мисия?… Няма значение, ние продължавахме, докато я нямаше… споделяхме някои от уроците й, търсехме хора, които искаха да приемат причастието, казвахме им кога ще се върне Енея.
— Значи сте знаели кога ще се върне, така ли?
— Да — потвърди Рахил. — Точната дата.
— Откъде?
— Това беше времето, когато трябваше да се върне — поясни тъмнокосата жена. — Тя използва и последната минута, която можеше, без да излага на опасност мисията си. Мирът ни откри на следващия ден… щяха да хванат всички ни, ако Енея не се беше върнала и не ни телепортира.
Кимнах, но не мислех за бягствата от Мира.
— Ти срещна ли се с… него? — попитах аз, като безуспешно се опитвах да говоря безизразно. Лицето на Рахил остана сериозно.
— Бащата на детето им ли имаш предвид? Съпругът на Енея?
Разбирах, че се мъчи да не бъде жестока, но думите ме пронизаха много по-ужасно, отколкото ноктите на Немес.
— Да — отвърнах аз. — Него. Рахил поклати глава.
— Никой от нас не го беше виждал, когато тя замина.
— Но си знаела защо е избрала него за баща на детето си? — настоях аз, чувствайки се като великия инквизитор, който бяхме оставили на Тян Шан.
— Да — само каза Рахил и отвърна на погледа ми.
— Това свързано ли е с нейната… мисия? — попитах аз. Гърлото ми все повече се свиваше и гласът ми звучеше все по-напрегнато. — Налагало ли се е да го направи… имало ли е някаква причина, поради която е трябвало да им се роди дете? Можеш ли да ми кажеш нещо, Рахил?
Тя ме хвана за китката и силно ме стисна.
— Рол, знаеш, че Енея ще ти го обясни, когато дойде време. Отскубнах се и издадох груб звук.
— Когато дойде време — изръмжах аз. — Иисусе Христе, писна ми да слушам тези думи. Писна ми да чакам. Рахил сви рамене.
— Тогава й възрази. Заплаши я, че ще я набиеш, ако не ти каже. Ти пречука онова чудовище Немес… Енея не би трябвало да е проблем за теб.
Изръмжах.
— Сериозно, Рол, това си е нещо между вас двамата. Мога само да ти кажа, че си единственият мъж, за когото изобщо е приказвала и — доколкото мога да преценя — когото е обичала.
— Откъде, по дяволите, можеш да… — разярено започнах и после се насилих да млъкна. Несръчно я потупах и движението ме завъртя около оста ми. Трудно е да стоиш До някого при нулева гравитация и да не го докосваш. — Благодаря ти, Рахил.
— Готов ли си да се срещнеш с всички?
Поех си дъх.
— Почти — отвърнах аз. — Повърхността на капсулата може ли да стане огледална?
— Капсула — каза тя, — деветдесет процента прозрачност. Висока вътрешна огледалност. — После се обърна към мен: — Искаш да се огледаш преди да отидеш на голямата си среща ли?
Повърхността бе станала приблизително също толкова огледална, колкото неподвижна локва — не съвършено огледало, но достатъчно ясна, за да ми покаже Рол Ендимион с белези по лицето и гол, бебешки розов скалп, със следи от контузии и подутини около очите и отслабнал… много отслабнал. Костите и мускулите на лицето и горната половина на тялото ми бяха като скицирани с дръзки щрихи. Очите ми изглеждаха променени.