Едва не се задавих, но успях да преглътна и попитах:
— Ергове ли? Като в алдебаранските енерговезници ли? Сериозно ли говориш? Ергове като онзи, взет на последното хиперионско поклонение?
— Да — потвърди Енея. Сега тъмните й очи бяха насочени към мен.
— Мислех, че са изчезнали.
— Не — отвърна тя.
Продължително отпих от бирата си и поклатих глава.
— Объркан съм.
— При това основателно, скъпи ми приятелю — тихо каза Енея.
— Това място — безсилно посочих към стената от клони и листа, към безкрайно далечната заобленост от зеленина и чернота над нас. — Не е възможно — прибавих аз.
— Не съвсем — възрази тя. — Храмерите и прокудените работят по него — и по други като него — от хиляда години.
Продължих да се храня. Сиренето и печеното телешко бяха прекрасни.
— Значи тук са дошли хилядите и милиони дървета, напуснали Божия горичка по време на Падането.
— Някои от тях — отвърна Енея. — Но храмерите и прокудените са работили заедно върху създаването на орбитални горски пръстени и биосфери много преди това.
Погледнах нагоре. От разстоянията ми се завиваше свят. Усещането от това, че съм на тази малка платформа на толкова километри над нищото ме караше да се олюлявам. Между преплетените клони далеч надолу и надясно бавно се движеше нещо, което приличаше на малка зелена вейка. Видях тънкото енергийно поле около нея и разбрах, че това е един от легендарните храмерски дърволети, почти сигурно дълъг цели километри.
— Значи това е завършено? — попитах аз. — Истинска Дайсънова сфера. Глобус около звезда? Енея поклати глава.
— Още далеч не е завършена, макар че преди двайсетина стандартни години са установили контакт с всички първични стволови филизи. Технически това е сфера, но в момента основната й част се състои от дупки — някои широки много милиони клика.
— Фантастично, дявол да го вземе — възкликнах и осъзнах, че бих могъл да се изразя много по-прилично. Разтърках бузи и усетих високото стърнище на наболата си брада. — Две седмици ли съм бил в безсъзнание?
— Петнайсет стандартни дни — уточни Енея.
— Обикновено автохирургът работи по-бързо — отбелязах аз. Довърших сандвича, залепих чинията за масата и се съсредоточих върху бирата.
— Обикновено, да — съгласи се Енея. — Рахил трябва да ти е казала, че си прекарал сравнително кратко време в автохирурга. Тя лично извърши повечето от първите хирургически операции.
— Защо? — попитах.
— Корабният лекар беше зает — отвърна тя. — Размразихме те от сомнията веднага, щом стигнахме тук, но в автохирурга имаше трима преди теб. Бяха много зле. Де Соя цяла седмица беше полумъртъв. Сержантът… Грегориъс… беше много по-сериозно ранен, отколкото показваше, когато се срещнахме на Великия връх. А третият офицер — Карел Шан — умря, въпреки усилията на автохирурга и лекарите на прокудените.
— По дяволите — изругах и оставих бирата. — Съжалявам. — Човек свикваше с мисълта, че автохирургът може да излекува почти всичко.
Енея ме погледна толкова напрегнато, че усетих погледа й да затопля кожата ми като силна слънчева светлина.
— А ти как си, Рол?
— Страхотно — отвърнах аз. — Малко ме наболява. Усещам ребрата си. Белезите ме сърбят. Освен това се чувствам като човек, който прекалено много е спал цели две седмици… но иначе съм добре.
Тя хвана ръката ми. Осъзнах, че очите й са влажни.
— Наистина щях да се ядосам, ако ми беше умрял в ръцете — след миг каза Енея с дрезгав глас.
— И аз. — Стиснах дланта й, вдигнах поглед и рязко скочих на крака. Халбата описа спирала във въздуха. Самият аз едва не излетях. Спасиха ме единствено самозалепващите се подметки на обувките ми. — Дявол да го вземе! — възкликнах аз и посочих с ръка.
— Един от зеплините — поясни Енея. — Акератаелите имат десетки хиляди от тях — работят по Биосферата. Летят в обвивки от въглероден и кислороден диоксид.
— Няма да ме изяде пак, нали?
Енея се усмихна.
— Съмнявам се. Онзи, който те опита, навярно вече е разпространил мълвата.
Потърсих с поглед бирата си, видях халбата да се премята на сто метра под нас, помислих си дали да не скоча след нея, отказах се и седнах на пейката.
Енея ми подаде своята халба.
— Давай. Никога не мога да допивам тези неща. — Тя ме гледаше, докато пиех. — Някакви други въпроси, докато разговаряме?