— Колко… — промълви Кий между сухите си, вцепенени устни. — Колко време съм бил…
Отец Фарел се бе приближил до пулта на техника. Сега той кимна на великия инквизитор.
Без да обръща внимание на въпроса, Джон Доменико, кардинал Мустафа тихо попита:
— Защо двамата с отец-капитан де Соя пуснахте момичето да си иде?
Капрал Кий бе отворил очи и премигваше, като че ли светлината му причиняваше болка, но сега отново ги затвори. Не каза нищо.
Великият инквизитор кимна на секретаря си. Отец Фарел прокара ръка над иконките по пулта, но не активира нито една от тях.
— Пак те питам — рече великият инквизитор. — Защо двамата с де Соя позволихте на момичето и на престъпните му съюзници да избягат на Божия горичка? За кого работехте? Каква беше мотивацията ви?
Капрал Кий лежеше по гръб със свити юмруци и плътно затворени очи. Той не отговори.
Великият инквизитор леко наклони глава наляво и отец Фарел махна с два пръста над една от иконките на пулта. За неопитното око те бяха абстрактни като йероглифи, но Фарел отлично ги познаваше. Онази, която избра, можеше да се преведе като „смазани тестиси“.
Проснат на носилката, капрал Кий ахна и отвори уста да изкрещи, но невралните прекъсватели блокираха тази реакция. Челюстите на ниския мъж се отвориха до максимум и отец Фарел можеше да чуе опъването на мускулите и сухожилията.
Великият инквизитор кимна и Фарел свали пръстите си от активиращата зона над иконката. Цялото тяло на капрал Кий се сгърчи на носилката и коремните му мускули видимо се раздвижиха от напрягане.
— Това е само виртуална болка, капрал Кий — прошепна великият инквизитор. — Неврална илюзия. Тялото ти не е обезобразено.
На носилката Кий се мъчеше да се приповдигне, за да погледне надолу към тялото си, но залепващата лента държеше главата му неподвижна.
— А е възможно и друго — продължи кардиналът. — Възможно е този път да сме прибягнали към по-стари, не толкова фини методи. — Той се приближи до носилката, така че мъжът да може да вижда лицето му. — Пак те питам… защо с отец-капитан де Соя пуснахте момичето на Божия горичка? Защо нападнахте Радамант Немес, която беше член на собствения ви екипаж?
Устата на капрал Кий бавно се отвори, докато накрая се видяха задните му зъби.
— М… м… мамка ти — успя да изрече той, като напрягаше челюстите си, за да се пребори с треперенето.
— Разбира се — отвърна великият инквизитор и кимна на отец Фарел.
Този път иконката, която Фарел активира, можеше да се преведе като „гореща тел зад дясното око“.
Капрал Кий отвори уста в безмълвен писък.
— Пак те питам — тихо каза великият инквизитор. — Кажи ни.
— Извинете ме, Ваше високопреосвещенство — обади се отец Фарел, като погледна към инфотерма си, — но конклавната меса започва след четирийсет и пет минути.
Великият инквизитор махна с ръка.
— Имаме време, Мартин. Имаме време. — Той докосна капрал Кий по предмишницата. — Кажи ни само тези факти, капрал, и ще бъдеш изкъпан, облечен и освободен. С това предателство ти прегреши спрямо своята Църква и своя Господ, но същността на Църквата се състои в прошката. Обясни ни причините за предателството си и всичко ще ти се прости.
За негово удивление, макар мускулите му все още да се гърчеха от шок, капрал Кий се засмя.
— Мамка ти — изръмжа той. — Вече ме принуди да ти кажа всичко, което зная, с наркотика на истината. Известно ти е защо убихме онази кучка и оставихме детето да избяга. И никога няма да ме пуснеш. Мамка ти.
Великият инквизитор сви рамене и отстъпи назад. Той погледна към собствения си златен инфотерм и тихо каза:
— Имаме време. Много време. — После кимна на отец Фарел.
Иконката на пулта за виртуална болка, която приличаше на двойни скоби, означаваше „широко, нагорещено острие по хранопровода“. Отец Фарел я активира с изящно движение на пръстите си.
Отец-капитан Федерико де Соя беше върнат към живот на Пацем и прекара две седмици като фактически затворник във ватиканския дом на легионерите на Христа. Домът бе удобен и спокоен. Пълният дребен възкресителен капелан, който се грижеше за нуждите му — отец Баджо, — беше любезен и внимателен, както винаги. Де Соя намрази и мястото, и свещеника.
Никой не съобщи на отец-капитан де Соя, че не може да напуска дома на легионерите, но му дадоха да разбере, че трябва да остане там, докато не го повикат. След като за една седмица възстанови силите и възвърна ориентацията си след възкресяването, той беше повикан в щаб-квартирата на мирския флот, където се срещна с адмирал Уу и нейния началник адмирал Маръсин.