— Да — каза Енея.
Истинският глас на Звездното дърво седна. Енея се изправи и зачака. Извадих дневника от джоба на жилетката си.
ПРОКУДЕНИЯТ СИСТЕНДЖ КОРИДУЕЛ: Г. Енея, многоуважаема Онази, която учи, можеш ли да ни кажеш със сигурност дали Биосферата, нашето Звездно дърво, ще бъде пощадено от гибел и нападение от страна на Мира?
ЕНЕЯ: Не мога, свободни Коридуел. А дори да можех, нямаше да е правилно да говоря за това. Моята роля не е да предсказвам вероятностите в огромните хаотични епицикли, които представляват различните бъдеща. Мога без съмнение да кажа, че следващите няколко дни и седмици ще определят дали ще оцелее тази удивителна Биосфера. Това до голяма степен ще определят нашите собствени действия. Но не съществува една-единствена правилна посока на действие.
И ако позволяваш да те попитам… тук присъстват мои приятели, току-що пристигнали на Звездното дърво и в космоса на прокудените. За нашата дискусия ще е от полза някой от нашите домакини да разкаже за историята на расата на прокудените, за Биосферата и други проекти, и за философията на прокудените и храмерите.
ПРОКУДЕНАТА СИАН КИНТАНА КААН: С удоволствие ще разкажа за това на новите ни гости, приятелко Енея. Много е важно всички присъстващи на това обсъждане да разберат какво залагаме ние.
Както добре знаят нашите прокудени и храмерски братя тук, прокудената раса е създадена преди повече от осемстотин години на десетки звездни системи, много отдалечени една от друга. По време на мащабната експанзия преди Хеджира от системата на Старата Земя били пратени човешки семенни кораби с колонисти, обучени в генетичните изкуства. В по-голямата си част тези семенни кораби се движели по-бавно от светлината: флоти от примитивни бусардови реактивни тарани, кораби със слънчеви платна, с ядрени двигатели, гравитационни дайсънови сфероиди, лазерни кораби… само няколко десетки от по-късните семенни кораби били С-плюс с хокингови двигатели.
Тези колонисти и наши предци — повечето пътували в студен сън, по-дълбок от криогенната сомния — били сред най-добрите АРНисти, нанотехнолози и генни инженери в системата на Старата Земя. Те имали задачата да открият годни за обитаване светове и — при отсъствието на технология за тераформиране — да биопроизведат и нанотехнологизират милионите форми на живот от Старата Земя, замразени на борда на корабите им, в жизнеспособни варианти, адаптирани за тези светове.
Както знаем, малко от семенните кораби стигнали до обитаеми светове — Нова Земя, Тау Сети, Светът на Бърнард. Повечето обаче открили планети в системи, в които не можела да оцелее нито една форма на живот. Колонистите имали избор — можели да продължат нататък с надеждата, че животоподдържащите системи на кораба им ще издържат дългите десетилетия или векове на пътуване, — а можели и да използват уменията си в областта на генното инженерство, за да приспособят себе си и ембрионите от своя Ноев ковчег към условия, далеч по-сурови, отколкото можели да си представят конструкторите на първите семенни кораби.
Така и постъпили. С помощта на най-модерните нанотехнологични методи — методи, изоставени на Старата Земя и в началото на Хегемонията под въздействието на Техноцентъра — тези човешки същества се адаптирали към невероятно негостоприемни светове и дори към още по-негостоприемните мрачни пространства между планетите и звездите. След векове сред повечето от тези отдалечени рояци от прокудени колонисти се разпространил хокинговият двигател, но те били загубили желание да търсят по-годни за обитаване светове. Искали да продължат да се адаптират — да позволят на всички сираци на Старата Земя Да се адаптират — към онези условия, които им предлагала планетата или космосът.
И с тази нова мисия се развила тяхната философия… нашата философия — почти религиозна по страст — за разпространяването на живота из галактиката… из вселената. Не само на човешкия живот… не само на формите на живот от Старата Земя… а на живота във всичките му безкрайни и сложни разновидности.
Някои от нашите гости тази вечер може би не знаят, че крайната цел и на нас прокудените, и на нашите храмерски братя не е само Биосферното звездно дърво, което в момента можем да видим над нас… а денят, в който въздухът, водата и животът ще изпълнят почти цялото пространство между Звездното дърво и жълтото слънце, което пламти над главите ни.
Братството на Муира и нашите свободни конфедерации на прокудените не искат нищо друго, освен повърхността моретата и атмосферата на всеки свят около всяка звезда да станат зелени от живот. Нещо повече, ние полагаме всички усилия, за да видим как галактиката се покрива със зеленина… протягайки пипалата си в съседните галактики… свръхнишки на живот.