— Ами времето, през което не ти е позволила да пътуваш с нея? — попитах.
— Докато г. Рахил, г. Тео и другите останаха заедно с мен на Грумбридж Дайсън Д ли? — рече А. Бетик. — Ние продължихме с работата на г. Енея, г. ЕНДИМИОН. Аз конкретно се занимавах със строежа на…
— Не, не — прекъснах го аз, — искам да кажа какво знаеш за отсъствието й? А. Бетик замълча за миг.
— На практика нищо, г. Ендимион. Тя ни каза, че известно време няма да я има. Уреди да ни назначат и да продължим работата с нейните… студенти. Един ден замина и я нямаше почти две стандартни години…
— Една година, единайсет месеца, една седмица и шест часа — уточних аз.
— Да, г. Ендимион. Точно толкова.
— А след като се върна не ти ли каза къде е била?
— Не, г. Ендимион. Доколкото ми е известно, не го е споменавала на когото и да е от нас.
Искаше ми се да сграбча А. Бетик за раменете, да го накарам да разбере, да му обясня защо този въпрос е на живот и смърт за мен. Дали щеше да разбере? Не знаех.
Вместо това, като се опитвах да говоря спокойно, почти разсеяно — и безуспешно — казах:
— Забеляза ли някаква разлика в Енея след завръщането й, А. Бетик?
Моят приятел андроид замълча, не, като че ли се поколеба дали да отговори, но сякаш се мъчеше да си спомни нюансите в човешката емоция.
— Заминахме за Тян Шан почти веднага след това, г. Ендимион, но си спомням, че в продължение на няколко месеца г. Енея беше много емоционална — в един момент въодушевена, в следващия напълно отчаяна. Когато пристигнахте на Тян Шан, тези емоционални поврати като че ли стихнаха.
— И не ти е споменавала каква е причината за тях, така ли? — Чувствах се като свиня заради това, че правех това зад гърба на любимата си, но знаех, че тя няма да разговаря с мен за тези неща.
— Не, г. Ендимион — отвърна андроидът. — Г. Енея не ми е казвала нищо за причината. Предположих, че е някакво събитие или събития, които е преживяла по време на отсъствието си.
Дълбоко си поех дъх.
— Преди да замине… на другите светове… Амритсар, Патауфа… на който и да е от световете преди да напусне Грумбридж Дайсън Д… тя имала ли е… била ли е… имала ли е някого?
— Не ви разбирам, г. Ендимион.
— Имало ли е мъж в живота й, А. Бетик? Някой, към когото да е проявявала привързаност? Някой, който да е изглеждал особено близък с нея?
— А — кимна андроидът. — Не, г. Ендимион, като че ли нямаше никакъв мъж, който да е проявявал особен интерес към г. Енея… освен като към учителка и вероятен месия, разбира се.
— Да — казах аз. — И никой не се е върнал заедно с нея след онази една година, единайсет месеца, една седмица и шест часа?
— Не, г. Ендимион.
Стиснах рамото на А. Бетик.
— Благодаря ти, приятелю. Съжалявам, че ти зададох тези тъпи въпроси. Просто… не разбирам… някъде има… по дяволите, няма значение. Просто тъпи човешки чувства. — Обърнах се да се присъединя вътре към другите.
А. Бетик ме хвана за китката и ме спря.
— Г. Ендимион — тихо заговори той, — ако любовта е човешкото чувство, което имате предвид, смятам, че съм наблюдавал хората достатъчно дълго по време на съществуването си, за да зная, че любовта никога не е тъпо чувство. Смятам, че г. Енея е права, когато учи, че любовта може да е основният източник на енергия за вселената. Останах замръзнал и със зяпнала уста, докато андроидът напусна балкона и влезе в претъпканото библиотечно равнище.
Скоро щяха да вземат решение.
— Мисля, че трябва да пратим робота-куриер с гидеонов двигател със съобщение — казваше Енея, когато влязох вътре. — Да го пратим направо и след един час.
— Те ще го конфискуват — отвърна Сиан Кинтана Каан с мелодичния си контраалт. — А това е единственият кораб с мигновен двигател, който ни остана.
— Добре — вдигна рамене Енея. — Те са мерзост. Всеки път, когато ги използват, се унищожава част от Празнотата.
— Въпреки това — обади се Пол Юри, чийто силен диалект звучеше като радиосмущения, — остава възможността да използваме робота като носител.
— Да изстреляме ядрени бойни глави или плазмени оръжия срещу армадата ли? — попита Енея. — Мислех си, че сме се отказали от тази възможност.
— Това е единственият начин да ги ударим, преди те да ударят нас — заяви полковник Касад.
— Няма да има никаква полза — поклати глава храмерският Истински глас на Звездното дърво Кет Ростийн. — Роботите не са предназначени за точно насочване. Архангелският боен кораб ще го унищожи на светлинни минути от целта му. Съгласен съм с Онази, която учи. Да пратим съобщение.
— Но дали то ще спре атаката им? — попита Систендж Коридуел.