Маръсин се усмихна и посочи към холоса. Увеличението на образа предизвикваше усещането, че корпусът на кораба се носи към де Соя. Фокусът се премести върху тактическия мостик и се насочи към холоямката на тактическия център. Накрая отец-капитанът успя да различи малка бронзова плочка с надпис „ХХК «РАФАИЛ»“, а отдолу, с по-дребен шрифт — „ПОСТРОЕН И ДАРЕН ОТ НАРОДА НА РАЙСКА ПОРТА ЗА ОТБРАНАТА НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО“.
— Защо се усмихвате, отец-капитан? — попита адмирал Маръсин.
— Ами, сър, просто… хм, бил съм на Райска порта, сър. Разбира се, това беше преди повече от четири стандартни години, но планетата беше пуста, освен десетината предприемачи и орбиталния мирски гарнизон. Там не е имало истинско население от нашествието на прокудените преди триста години, сър. Просто не мога да си представя, че този свят е бил в състояние да финансира построяването на един от тези кораби. Струва ми се, че за един-единствен архангел е необходим брутен национален продукт като този на Ренесанс Вектор. Маръсин не престана да се усмихва.
— Точно така, отец-капитан. Райска порта е истински ад — отровна атмосфера, киселинен дъжд, безкрайни тресавища и серни равнини. Тя изобщо не се е възстановила от нападението на прокудените. Но Негово светейшество сметна, че ще е по-добре да прехвърли управлението на този свят на частно предприятие. Планетата все още е изключително богата на тежки метали и химикали. Затова я продадохме.
Този път де Соя премигна.
— Продали ли сте я, сър? Цял свят?
Докато Маръсин широко се усмихваше, адмирал Уу поясни:
— На Opus Dei, отец-капитан.
Де Соя не отвърна нищо, но не показа и разбиране.
— Някога „Божието дело“ беше малка религиозна организация — продължи Уу. — Тя е… хм, струва ми се… на около хиляда и двеста години. Основана е през 1920 г. сл. Хр. През последните няколко години се превърна не само в изключително важен съюзник на Светия престол, но и в достоен съперник на Търговския мир.
— А, да — кимна отец-капитан де Соя. Можеше да си представи, че Търговският мир купува цели светове, но не и че съюзът е позволил на свой конкурент да набере такава мощ през няколкото години, през които новините от Мира не бяха стигали до него. Нямаше значение. Той се обърна към адмирал Маръсин. — Един последен въпрос, сър.
Адмиралът погледна към хронометъра на инфотерма си и отсечено кимна.
— Не служа във флота вече четири години — тихо каза де Соя. — През цялото това време не съм носил униформа и не съм в течение на техническото развитие. Светът, на който служих като свещеник, беше толкова отдалечен от цивилизацията, че все едно съм бил в криогенен сън. Как бих могъл да поема командването на архангелски космически кораб от ново поколение, сър? Маръсин се намръщи.
— Ще ви осведомим за всичко, отец-капитан. Мирският флот си знае работата. Да не би да отказвате това назначение?
Отец-капитан де Соя видимо се поколеба.
— Не, сър — накрая отвърна той. — Оценявам доверието, което вие и мирският флот ми оказвате. Ще дам всичко от себе си, господин адмирал. — Два пъти го бяха обучавали на дисциплина — веднъж като свещеник и йезуит и после като офицер от флота на Негово светейшество.
Каменното лице на Маръсин омекна.
— Разбира се, че ще дадете всичко от себе си, Федерико. Радваме се, че се връщате при нас. Бихме искали да останете в дома на легионерите тук, на Пацем, докато сме готови да ви пратим на кораба ви, ако не възразявате.
„По дяволите — помисли си де Соя. — Пак затворник при онези проклети легионери.“
— Разбира се, сър — отвърна той. — Мястото е много приятно.
Маръсин отново погледна инфотерма си. Очевидно разговорът бе завършил.
— Някакви желания преди официално да получите назначението, отец-капитан?
Де Соя отново се поколеба. Знаеше, че не е прието да изрази желание, но въпреки това каза:
— Да, сър… едно. На стария „Рафаил“ с мен служиха трима мъже. Командоси от швейцарската гвардия, които доведох със себе си от Хиперион… Копиеносец Ретиг, хм, той загина, сър… но сержант Грегориъс и капрал Кий бяха с мен до края и се чудя…
Маръсин нетърпеливо кимна.
— Искате ги със себе си на новия „Рафаил“. Струва ми се разумно. И аз някога имах готвач, когото мъкнех от кораб на кораб… бедното момче беше убито по време на втората операция във Въглищния чувал. Не зная за тези мъже… — Адмиралът погледна към Марджит Уу.
— По някаква невероятна случайност — заговори адмирал Уу, — попаднах на досиетата им, когато преглеждах документите за възстановяването ви в чин, отец-капитан. Сержант Грегориъс в момента служи на Пръстените. Сигурна съм, че можем да го прехвърлим. Страхувам се, че капрал Кий…