Татко кара всички ни да се хванем за ръце.
— Бог е велик — казва той и ние отговаряме:
— Бог е велик. — Даже аз зная, че „ислям“ означава покорство пред милостивата воля на Аллах.
В последния момент виждам въгленчетата в небето — мирските кораби летят от изток на запад.
— Бог е велик! — извиква татко. Чувам изстрелите.
— Енея, не зная какво означават тези неща.
— Рол, те не означават нищо, те са онова, което са.
— Истина ли са?
— Също колкото спомените, обич моя.
— Но как? Мога да чувам гласовете… толкова много гласове… веднага щом… докосна някой от тях с ума си… те са по-силни от собствените ми спомени, по-ясни.
— И въпреки това са спомени, обич моя.
— На мъртвите…
— Тези, да.
— Научаването на езика им…
— Ние трябва да учим езика им, Рол, по много начини. Не само техните говорими езици… английски, идиш, полски, фарси, тамилски, гръцки, китайски… но и сърцата им. Душата на техния спомен.
— Тези, които говорят, призраци ли са, Енея?
— Призраци не съществуват, обич моя. Смъртта е окончателна. Душата е онова необяснимо съчетание от спомен и личност, което носим през живота си… когато животът свърши, душата също умира. Освен онова, което оставяме в спомените на любимите си.
— И тези спомени…
— Отекват в Празнотата, Която Обвързва.
— Как? Всички тези милиарди животи…
— И хиляди раси, и милиарди години, обич моя. Там са някои от спомените на майка ти… и на моята майка… но също и спомените на същества, ужасно отдалечени във времето и пространството от нас.
— Мога ли да докосвам и тях, Енея?
— Навярно. С времето и с опита. Трябваха ми години, за да ги разбера. Трудно е да се проумеят дори сетивните възприятия на форми на живот, еволюирали толкова различно от нас, а още по-малко мислите, спомените и чувствата им.
— Но си успяла?
— Опитвах се.
— Извънземни форми на живот като сенешай алуитите или акератаелите ли?
— Много по-извънземни, Рол. Сенешаите поколения наред са живели скрити на Хеброн, близо до човешките заселници. И са емпати — техният основен език са чувствата Акератаелите са съвсем различни от нас, но не чак толкова различни от същностите на Техноцентъра, които е посетил баща ми.
— Боли ме главата, хлапе. Можеш ли да ми помогнеш и ла спреш тези гласове и образи?
— Мога да ти помогна да утихнат, обич моя. Докато сме живи, те никога няма да замълчат. Това е благодатта и бремето на причастието на моята кръв. Но преди да ти покажа как да ги накараш да утихнат, послушай още няколко минути. Вече е почти изгрев слънце.
Казвам се Ленар Хойт, свещеник, но сега съм папа Урбан XVI и отслужвам възкресителната меса за Джон Доменико кардинал Мустафа в базиликата „Св. Петър“ в присъствието на повече от петстотин ватикански величия.
Изправен на олтара с протегнати ръце, аз чета от „Молитвата на вярващия“:
„Нека уверено призовем Господа, всемогъщия наш Отец, Който вдигна Христа, Своя Син от мъртвите, да спаси всички ни.“
Кардинал Лурдъсами, който служи като дякон в тази меса, напевно продължава:
„Да върне във вечната общност на вярващите този покоен кардинал, Джон Доменико Мустафа, които някога получи семето на вечния живот чрез кръщението, ние молим Господа наш.
Той,който изпълняваше епископска служба в Църквата и в Светата служба като жив, отново да може да служи на Бог през възродения си живот, ние молим Господа наш.
Бог дари душите на нашите братя, сестри, роднини
и благодетели
с награда за техния труд, ние молим Господа наш
Да посрещне в светлината на Своя лик
всички, що заспиват с надежда за възкресение,
и да ги дари с това възкресение,
та по-добре да Му служат,
ние молим Господа наш.
Да помага и милостиво да утешава нашите братя и сестри, що страдат от набезите на безбожните и от обидите на пропадналите, ние молим Господа наш.
Някой ден да призове в прекрасното Си царство
всички, що тук са се събрали
и да ни въздаде същата благодат
на временното възкресение в Христовото име,
ние молим Господа наш.“
Сега, когато хорът пее молитвата и множеството коленичи в екотна тишина в очакване на светото причастие, аз се обръщам с гръб към олтара и казвам:
— Приеми, о, Господи, тези дарове, които Ти предлагаме от страна на Твоя раб Джон Доменико Мустафа, кардинала. Ти му въздаде дара на висшия свещенически сан в този свят и нека за кратко иде при Твоите светци в Царството небесно, и се върне при нас чрез Твоето тайнство на възкресението. В името на Христа, нашият Господ.