Продължих да я гледам. Стисках ръката й. Нямах намерение да я пусна, докато не ми го обяснеше с прости думи.
— Човек може да разбере дадено място, Рол — каза тя. Знаеше, че в момента несъмнено я слушат и много други. — И когато го направиш, то е все едно да чуеш музиката му. Всеки свят е различен акорд. Всяка звездна система е различна соната. Всяко отделно място е ясна и самостоятелна нота.
Не пуснах ръката й.
— А телепортирането без телепортатор? — попитах аз. Енея кимна.
— Свободно телепортиране. Квантов скок в действителния смисъл на термина — отвърна тя. — Движение в макровселената по същия начин, по който електронът се движи в безкрайно микроскопичната вселена. Стъпка напред с помощта на Празнотата, Която Обвързва.
Клатех глава.
— Енергия. Откъде идва енергията, хлапе? Нищо не идва от нищо.
— Но всичко идва от всичко.
— Какво означава това, Енея?
Тя издърпа пръстите си от моите, но ме докосна по лицето.
— Спомняш ли си нашия разговор за нютоновата физика на любовта?
— Любовта е чувство, хлапе. А не форма на енергия.
— Тя е и двете, Рол. Наистина. И е единственият ключ за най-големия източник на енергия във вселената.
— За религията ли говориш? — попитах, раздразнен или от неяснотата на думите й, или от собствената си тъпота, а може би и от двете.
— Не — отвърна Енея. — Говоря за съзнателно възпламенявани квазари, за опитомявани пулсари, за екплодиращите ядра на галактики, използвани като парни турбини. Говоря за инженерен проект, започнал преди два и половина милиарда години и намиращ се едва в началото си.
Можех само да я зяпна.
Тя поклати глава.
— По-късно, обич моя. Засега разбери, че телепортирането без телепортатор наистина действа. Всъщност, никога не е имало истински телепортатори… никога не са отваряли каквито и да е вълшебни врати на други светове… Техноцентърът само е извращавал тази форма на втория най-чуден дар на Празнотата.
Трябваше да я попитам: „А какъв е първият най-чуден дар на Празнотата?“, но предположих, че това са записаните спомени на разумните раси… и по-точно на майчиния ми глас. Вместо това казах:
— Значи така трите с Рахил и Тео сте пътували от свят на свят без време-дълг.
— Да.
— И си прехвърлила кораба на Консула от Тян Шан до Биосферата без хокингов двигател.
— Да.
Искаше ми се да прибавя: „И си отишла на планетата, на която си срещнала любовника си, оженили сте се и сте имали дете“, но просто не можех да произнеса думите.
— Това е Марс — прекъсна мълчанието тя. — Полковник Касад ще ни напусне тук.
Снажният воин застана до Енея. Рахил се приближи, изправи се на пръсти и го целуна.
— Някой ден ще се наричаш Монита — тихо каза той. — И ще бъдем любовници.
— Да — отвърна Рахил и отстъпи назад.
Енея хвана ръката на високия мъж. Той все още носеше архаичната си бойна униформа, спокойно притиснал автоматичната пушка в извивката на ръката си. С лека усмивка полковникът вдигна поглед към най-високата платформа, на която продължаваше да стои Шрайка. Кървавата светлина на Марс се отразяваше в черупката му.
— Рол — обади се Енея, — ще дойдеш ли с нас? Хванах другата й ръка.
Вятърът навяваше пясък в очите ми и не можех да дишам. Енея ми подаде осмозна маска и двамата скрихме лицата си под прозрачната материя.
Пясъкът беше червен, скалите бяха червени, небето бе буреносно розово. Намирахме се в пресъхнало речно корито, заобиколено от зъбери. Долината беше покрита със скали — някои големи, колкото кораба на Консула. Полковник Касад си сложи шлема на бойната си броня и в комуникационните ни влакна изпращя статично електричество.
— Оттук започнах — каза той. — От бежанските бордеи на Тарсис на неколкостотин клика в онази посока. — Полковникът махна към ниското слънце над скалите. Зловещата с големината си фигура с пушка, която изглеждаше всичко друго, но не и остаряла тук, на Марс, се обърна към Енея. — Какво желаете да направя, жено?
Енея отвърна с енергичен, бърз и уверен глас:
— Мирът временно се е оттеглил от Марс и от системата на Старата Земя заради палестинското въстание на планетата и съживяването на Марсианската бойна машина в космоса. Тук няма нищо от достатъчно стратегическо значение, за да ги задържи, докато имат нужда от ресурсите си другаде.
Касад кимна.
— Но ще се върнат — продължи Енея. — И отново със сила. Не само, за да омиротворят Марс, но и за да окупират цялата система. — Тя замълча, за да се огледа наоколо. Проследих погледа й и видях тъмните човешки фигури, които се движеха из скалистото поле. Носеха оръжия.