— Ако те го пожелаят — каза тя. После се обърна към момчето. — Ще ми дадете ли благословията си, Ваше светейшество?
Детето се усмихна.
— Аз съм този, който трябва да моли за благословия, Учителко.
— Моля ви — настоя Енея и отново долових немощта в гласа й. Далай лама се поклони и каза със затворени очи:
— Това е от „Молитвата на Кунту Сангпо“, както ми беше разкрита чрез видението на моя тертон в един от предишните ми животи:
ХО! Феноменалният свят и цялото съществуване,
самсара и нирвана, една основа имат, но два са пътищата и два са
резултатите —
прояви и на невежество, и на Познание. Чрез думите на Кунту Сангпо в Двореца на Първичното празно пространство,
нека всички същества постигнат съвършенство и единение с Буда.
Универсалната основа не е ограничена, тя спонтанно надига се, огромно иманентно
пространство, над всякакво описание,
в което не съществуват нито самсара, нито нирвана. Познанието на тази действителност
е единението с Буда,
докато невежите същества се скитат в самсара. Нека всички разумни същества от трите царства постигнат Познание за природата на неопределимата
основа.
Енея се поклони на момчето.
— Дворецът на Първичното празно пространство — промълви тя. — Колко по-изящно определение от моето тромаво „Празнота, Която Обвързва“. Благодаря ви. Ваше светейшество.
Детето се поклони.
— Аз ви благодаря, почитаема Учителко. Нека смъртта ви е по-бърза и безболезнена, отколкото и двамата очакваме.
Двамата с Енея се върнахме на дърволета.
— Какво искаше да каже той? — попитах аз, поставил ръце на раменете й. — „По-бърза и безболезнена смърт“. Какво искаше да каже, по дяволите? Да не би да имаш намерение да бъдеш разпната? Това твое проклето месианско превъплъщение до същия странен край ли трябва да доведе? Отговори ми, Енея! — Осъзнах, че я разтърсвам… че разтърсвам своята скъпа приятелка, своето любимо момиче. Отпуснах ръце.
Енея ме прегърна.
— Просто остани с мен, Рол. Остани с мен, докато можеш.
— Ще остана — казах аз и я потупах по гърба. — Кълна се, че ще остана.
На Фуджи се сбогувахме с Кенширо Ендо и Харуюки Отаки. На Денеб Драй това беше дете, което никога не бях виждал — десетгодишно момиче на име Катерин, — което остана само и привидно без да се страхува. На Сол Дракони Септем, онзи свят със замръзнал въздух и смъртоносни духове, на който коварно бяха убити отец Главк и нашите читчатукски приятели, почти с радост пожела да остане тъжният и замислен работник Римси Кипуп. На Невърмор това бе друг мъж, когото нямах честта да познавам — тих възрастен господин, който приличаше на по-любезен и по-млад брат на Мартин Силенъс. На Божия горичка, където десет стандартни години по-рано А. Бетик беше загубил част от ръката си, двамата храмерски лейтенанти на Хет Мастийн се телепортираха заедно с Енея и мен и не се завърнаха. На Хеброн, на който вече почти не бяха останали еврейски заселници, но за сметка на това имаше хиляди добри християнски колонисти, пратени от Мира, двамата сенешай алуитски емпати Ллииоонн и Ооееаалл се телепортираха, за да се сбогуват с нас в една пустинна вечер, докато скалите все още отразяваха слънчевите лъчи.
На Парвати иначе веселите сестри Куку Се и Кей Се се разплакаха и прегърнаха и двама ни на сбогуване. На Аскуит остана семейство от двама родители и пет златокоси деца. Над белите облаци и синия океански свят на Mare Infinitum — свят, само от името на който ме побиваха тръпки при спомените за болката и приятелството — Енея помоли сержант Грегориъс да се телепортира заедно с нея, за да се срещне с бунтовниците и да подкрепи тяхната кауза.
— И да оставя капитана? — попита гигантът, очевидно шокиран от предложението. Де Соя пристъпи напред.
— Вече няма капитан, сержант. Мой скъпи приятелю. А само този свещеник без Църква. И подозирам, че ще сме по-полезни, ако се разделим, отколкото ако останем заедно. Прав ли съм, г. Енея?
Приятелката ми кимна.
— Надявах се, че Ломо ще е мой представител на Mare Infinitum — отвърна тя. — Контрабандистите, бунтовниците и ловците на светлоусти на този свят биха уважавали толкова силен мъж. Но това ще е трудно и опасно… бунтът продължава да гори тук и Мирът не взима затворници.
— Не ме плаши опасността! — извика Грегориъс. — Готов съм сто пъти да умра от истинската смърт заради справедлива кауза.
— Зная, сержант — каза Енея.
Гигантът погледна към бившия си капитан и после обратно към нея.
— Момиче, зная, че не обичаш да говориш за бъдещето, макар да знаем, че от време на време му хвърляш по едно око. Но я ми кажи… има ли някакъв шанс пак да се срещна с моя капитан?