— Г. Енея — каза великият инквизитор, — позволете ми да ви представя ватиканския външен министър Негово високопреосвещенство кардинал Лурдъсами, неговия секретар монсиньор Лукас Оди и нашия високоуважаван съветник Албедо.
— Къде съм? — попита Енея. Трябваше повторно да произнесе въпроса си заради подутите си устни и натъртена челюст.
Великият инквизитор се усмихна.
— Засега ще отговаряме на всичките ви въпроси, мила моя. А после вие ще отговаряте на нашите. Гарантирам ви го. И за да отговоря на първия ви въпрос, вие сте в най-дълбоката… хм… стая за разпит… в замъка Сант Анджело на десния бряг на новия Тибър близо до моста Сант Анджело, съвсем близо до Ватикана и все още на света Пацем.
— Къде е Рол?
— Рол ли? — попита великият инквизитор. — А, говорите за вашия съвсем безполезен телохранител. В момента, струва ми се, е приключил собствената си среща със Светата служба и е на борда на кораб, готвещ се да напусне системата ни. Толкова ли е важен за вас, мила моя? Бихме могли да уредим връщането му в замъка Сант Анджело.
— Не е важен — промълви Енея и след първия миг на болка и мъка от думите й, аз усетих мислите и… загриженост за мен, ужас за мен, надежда, че няма да ме използват като средство за нейна принуда.
— Както желаете — каза кардинал Мустафа. — Днес искаме да разпитаме вас. Как се чувствате?
Енея ги погледна през здравото си око.
— Е — рече великият инквизитор, — човек не може да нападне Светия отец в базиликата „Св. Петър“ и да се надява, че ще се измъкне безнаказано.
Енея промълви нещо.
— Какво казвате, мила моя? Не можахме да разберем. — Мустафа леко се усмихваше — самодоволно хилене на крастава жаба.
— Аз… не… съм… нападнала… папата.
Кардиналът разпери ръце.
— Щом настоявате, г. Енея… но намеренията ви не изглеждаха приятелски. Какво бяхте замислили, когато се затичахте по централната пътека към Светия отец?
— Да го предупредя — отвърна Енея. С част от ума си тя преценяваше нараняванията си, докато слушаше брътвежа на великия инквизитор: сериозни натъртвания, но нищо счупено, раната от сабя на бедрото й се нуждаеше от зашиване, както и онази на гърдите й. Но нещо в системата й не беше наред — вътрешен кръвоизлив? Малко вероятно. Бяха й инжектирали чуждо вещество.
— За какво да го предупредите? — мазно попита кардинал Мустафа.
Енея помръдна глава, за да погледне със здравото си око към кардинал Лурдъсами и после към съветник Албедо. Но не каза нищо.
— За какво да го предупредите? — повтори кардинал Мустафа. След като Енея не отговори, великият инквизитор кимна към най-близкия клонинг. Бледата жена бавно се приближи до стола на Енея, взе по-малката от двете ножици, като че ли се отказа, остави инструмента обратно върху таблата, приближи се още повече, застана на едно коляно на решетката до дясната ръка на приятелката ми, изви назад кутрето й и го отхапа. Немес се усмихна, изправи се и изплю кървавия пръст в коша за отпадъци. Енея изкрещя от удивление и болка и едва не припадна. Създанието Немес изстиска турникетна паста от тубата и намаза остатъка от кутрето й.
Холосът на кардинал Мустафа изглеждаше натъжен. — Не искаме да ви причиняваме болка, мила моя, но и няма да се колебаем да го направим. Ще отговаряте на въпросите ни бързо и честно, иначе и други ваши части ще свършат в коша. Последен ще е езикът ви.
Енея сподави пристъпа на гадене. Болката от осакатената й ръка бе невероятна — макар и отдалечен на десет светлинни минути, тя ме накара да изкрещя от вторичния шок.
— Исках да предупредя папата… за… вашия преврат — изхриптя Енея, без да откъсва поглед от Лурдъсами и Албедо. — Инфаркт.
Кардинал Мустафа премигна от изненада.
— Ти наистина си вещица — тихо каза той.
— А ти си мръсен предател — високо и ясно отвърна Енея. — Всички вие. Вие продадохте собствената си Църква. Сега продавате своя марионетен Ленар Хойт.
— О? — обади се кардинал Лурдъсами. Изглеждаше леко развеселен. — И как го правим, дете?
Енея рязко завъртя глава към съветник Албедо.
— Техноцентърът контролира живота и смъртта на всички чрез кръстоидите. Хората умират, когато Техноцентърът пожелае да умрат… невралните мрежи в процес на умиране са много по-продуктивни от живите. Вие пак ще убиете папата, но този път възкресяването му няма да е успешно, нали?
— Много проницателно, мила моя — изтътна кардинал Лурдъсами и сви рамене. — Може би наистина е време за нов понтифик. — Той вдигна ръка във въздуха и зад тях в залата се появи пета холограма: папа Урбан XVI в кома на болнично легло, заобиколен от монахини, истински лекари и медицински машини, носещи се около него. Лурдъсами отново махна с топчестата си ръка и образът изчезна.