— Ваш ред ли е да станете папа? — попита Енея и затвори очи. Под клепачите й затанцуваха червени петна. Когато отново погледна, външният министър скромно свиваше рамене.
— Достатъчно — каза съветник Албедо. Той мина направо през холосите на седналите кардинали и застана на края на решетката пред Енея. — Как манипулираше телепортаторната среда? Как се телепортираше без портали?
Енея погледна към представителя на Техноцентъра.
— Това ви плаши, нали, съветник? По същия начин, по който кардиналите се страхуват лично да застанат пред мен.
Сивият мъж показа съвършените си зъби.
— В никакъв случай, Енея. Но ти притежаваш способността да се телепортираш — заедно с онези до теб — без портали. Техни високопреосвещенства кардинал Лурдъсами и кардинал Мустафа, както и монсиньор Оди, не желаят внезапно да изчезнат от Пацем заедно с теб. Що се отнася до мен… би ми било приятно да ни телепортираш някъде. — Той зачака. Енея не отговаряше и не помръдваше. Съветник Албедо пак се усмихна. — Ние знаем, че ти си единствената, която се е научила да извършва този вид телепортиране — тихо продължи той. — Нито един от твоите така наречени ученици не е в състояние да усвои тази техника. Но каква всъщност е техниката? Единственият начин, по който успяхме да използваме Празнотата за телепортиране, е като отваряме постоянни цепнатини в средата… а това изисква прекалено много енергия.
— И те вече не ви позволяват да го правите — промълви Енея и премигна, за да проясни червените петна и да срещне погледа на сивия мъж. Болката от ръката й се надигаше и утихваше в и около нея като вълни в неспокойно море.
Съветник Албедо леко повдигна вежди.
— Те ли не ни позволяват? Кои са те, дете? Разкажи ни за своите господари.
— Не са ми господари — промълви Енея. Трябваше да се съсредоточи, за да се справи с виенето на свят. — Лъвовете, Тигрите и Мечките — прошепна тя.
— Стига шикалкавене — изтътна Лурдъсами. Дебелият мъж кимна на втория клонинг, който се приближи до таблата, взе ръждиви клещи, застана до лявата ръка на Енея, хвана китката й и изтръгна един от ноктите на любимата ми.
Тя изкрещя, припадна за миг, свести се, опита се да извърне глава навреме, но не успя, повърна върху себе си и тихо простена.
— В болката няма достойнство, дете мое — рече кардинал Мустафа. — Кажи ни онова, което те пита съветникът, и ние ще сложим край на това тъжно представление. Ще те отведат оттук, ще се погрижат за раните ти, ще ти развият нов пръст, ще те почистят и облекат, а после ще те върнат при твоя телохранител, ученик или там каквото е. Този грозен епизод ще приключи.
В този момент, макар и зашеметена от страдание, Енея продължаваше да осъзнава с тялото си чуждото вещество, инжектирано в кръвта й. Клетките й го разпознаха. Отрова. Сигурна, бавнодействаща, убийствена отрова без антидот — щеше да се активира двайсет и четири часа по-късно, независимо от всичко друго. Тогава любимата ми разбра какво искат да направи и защо.
Енея винаги беше поддържала контакт с Техноцентъра, още отпреди да се роди, чрез шрьоновата верига в черепа на майка й, свързана с личността на баща й. Това й позволяваше пряко да докосва примитивните инфосфери и сега тя го направи — и усети твърдата повърхност на странните машини на Техноцентъра, които покриваха вътрешността на тази килия: уреди в уредите, сензори, неподдаващи се на човешко разбиране или описание, устройства, работещи в четири и повече измерения, очакващи, слухтящи, очакващи.
Кардиналите, съветник Албедо и Техноцентърът искаха да избяга. Бе предвидено всичко за телепортирането й от тази непоносима ситуация: холодрамната жестокост на мъченията, мелодраматичната абсурдност на затворническата килия в замъка Сант Анджело и тежката ръка на Инквизицията. Щяха да я мъчат, докато вече не можеше да издържа повече и когато се телепортираше, уредите на Техноцентъра щяха да измерят всичко до милиардна от наносекундата, да анализират начина й на използване на Празнотата и да получат възможност да го копират. Техноцентърът най-после щеше да си върне телепортаторите — не в примитивния им вид чрез пробиване на дупки или с гидеонов двигател, а мигновени, изящни и завинаги техни.
Енея не обърна внимание на великия инквизитор, облиза сухите си, напукани устни и отчетливо каза на съветник Албедо:
— Зная къде живеете.
Устните на красивия сив мъж потръпнаха.
— Какво искаш да кажеш?
— Зная къде е Техноцентърът — къде са физическите му елементи — отвърна Енея.