Албедо се усмихна, но тя видя краткия му поглед към двамата кардинали и високия свещеник.
— Глупости — отсече той. — Нито едно човешко същество не знае местоположението на Техноцентъра.
— Отначало — с леко провлачен от болка и шок глас каза Енея, — Техноцентърът е бил подвижна общност, носеща се в примитивната инфосфера на Старата Земя, известна като Интернет. После, още преди Хеджира, сте преместили мехурчестите си памети, сървърите и основния си инфоцентър в куп астероиди, намиращи се в дълга орбита около слънцето, далеч от Старата Земя, която сте се готвели да унищожите…
— Накарайте я да млъкне — изръмжа Албедо, обърнат с гръб към Лурдъсами, Мустафа и Оди. — Опитва се да ни отвлече от разпита. Всичко това няма значение.
Израженията на холосите на Мустафа, Лурдъсами и Оди показваха точно обратното.
— В дните на Хегемонията — продължи Енея, като премигваше със здравото си око от усилие да съсредоточи вниманието си и да успокои гласа си по време на продължителните, бавни вълни от болка, — Техноцентърът решил, че е благоразумно да разнообрази физическите си компоненти — матрици на мехурчеста памет, скрити дълбоко под земята на деветте лабиринтни свята, векторни сървъри в орбиталните индустриални комплекси около Тау Сети Сентър, личности от Техноцентъра, пътуващи по телепортаторните комуникационни канали, и мегасферата, свързваща всичко това чрез телепортаторните цепнатини в Празнотата, Която Обвързва. Албедо скръсти ръце.
— Ти бълнуваш.
— Но след Падането — каза Енея, като държеше здравото си око отворено и предизвикателно гледаше към сивия мъж, — Техноцентърът се обезпокоил. Атаката на Мейна Гладстоун срещу телепортаторната среда ви накарала да спрете, макар че щетите, нанесени на мегасферата ви, били поправими. Решили сте да продължите с разнообразяването. Увеличили сте броя на личностите си, миниатюризирали сте същностната памет на Техноцентъра и още по-директно сте започнали да паразитирате върху човешките неврални мрежи…
Албедо й обърна гръб и посочи към най-близкото създание Немес.
— Тя бълнува. Заший й устните.
— Не! — заповяда кардинал Лурдъсами. Очите на дебелия мъж блестяха. — Не я докосвайте, докато не ви наредя.
Клонингът от дясната страна на Енея вече беше взел игла и кълбо дебел конец. Сега бледоликата жена спря и въпросително погледна към Албедо.
— Почакай — съгласи се съветникът.
— Искали сте невралният ви паразитизъм да е по-пряк — каза Енея. — Затова всяка една от милиардите същности на Техноцентъра преобразувала заобикалящата я матрица в кръстоидна форма и се свързала директно с човешкия си приемник. Сега всеки от индивидите на Техноцентъра има свой собствен човешки приемник, в който живее и когото може да унищожи при желание. Останали сте свързани чрез старите инфосфери и новите гидеонови мегасферни възли, но сте толкова близо до хранителния си източник…
Албедо отметна глава и се изсмя, показвайки съвършените си зъби. После разпери ръце и се обърна към трите човещки холоса.
— Това е невероятно представление — заяви той, без да престава да се смее. — Вие инсценирахте всичко това за разпита й… — съветникът махна с ръка, за да посочи килията, стъклото на тавана, желязната звезда, на която висеше Енея, — …а в крайна сметка момичето си играе със собствените ви умове. Пълни глупости. Но чудесно представление.
Кардинал Мустафа, кардинал Лурдъсами и монсиньор Оди изключително внимателно гледаха към съветник Албедо, но холографските им пръсти докосваха холографските им гърди.
Холосът на Лурдъсами се изправи от невидимия си стол и се приближи до ръба на решетката. Холографската илюзия бе толкова съвършена, че Енея можеше да чуе тихото шумолене на кръста, който се люлееше на гърдите му, окачен на червен копринен шнур. В него беше преплетена златна нишка и шнурът завършваше с голям червен и златен кичур. Тя се съсредоточи върху люлеещия се кръст, за да не обръща внимание на болката в осакатените си ръце. Можеше да усети отровата, която бавно се разпространяваше в крайниците и тялото й като тумори и нематоди на растящ кръстоид. Енея се усмихна. Каквото й да й стореха, клетките на тялото и кръвта й никога нямаше да приемат кръстоида.
— Това е интересно, но не е важно, дете мое — измърмори кардинал Лурдъсами. — А това — той посочи с късите си, тлъсти пръсти към раните и голотата й, сякаш отвратен, — е изключително неприятно. — Холосът се наведе към нея и интелигентните му, малки свински очички се впиха в лицето й. — И съвсем излишно. Кажи на съветника каквото те пита.
Енея вдигна глава, за да срещне погледа на огромния мъж.