— Повече няма да стана папа — отвръща той. — Ще прекарам остатъка от живота си в опит да взема нещо от учението на Енея — ще се вслушвам в гласовете на мъртвите и на живите, — докато отново усвоявам уроците на нашия Господ по смирение. Години наред се правих на археолог и интелектуалец. Време е да се преоткрия като обикновен енорийски свещеник.
— Амин — казва де Соя и започва да рови в шкафа си за още вино. Гласът на някогашния капитан на мирски космически кораб звучи малко пиянски.
— Вече не носите кръстоида, така ли? — питам аз, като се обръщам и към тримата мъже, но продължавам да гледам към Дюре.
Те изглеждат шокирани. Възрастният свещеник отвръща:
— Само глупците и крайно циничните все още носят паразита, Рол. На Пацем са само неколцина. Същото се отнася за който и да е от световете, на които е бил чут Съпреживеният миг на Енея. — Той докосва слабите си гърди, сякаш си спомня. — Всъщност, аз нямах възможност за избор. Преродих се в една от ватиканските възкресителни асли в кулминацията на битката. Чаках Лурдъсами и Албедо да дойдат при мен, както винаги… да ме убият, както винаги. Вместо това, този човек… — Йезуитът протяга дългите си пръсти към Кий, който леко се покланя и си налива още малко вино. — Този човек — продължава някогашният папа Тейлхард, — се втурна вътре със своите бунтовници всички в бойни брони и с древни пушки. Той ми даде чаша вино. Знаех какво е това. Бях съпреживял Съпреживения миг.
Зяпвам възрастния свещеник. „Макар и спящ в матрицата на мехурчестата памет на втория кръстоид, макар и в процес на възкресяване?“ — помислям си аз. Сякаш разбрал погледа ми, отец Дюре кимва.
— Въпреки всичко това — казва той. После поглежда право в очите ми и пита: — Какво ще правиш сега, Рол Ендимион?
Поколебавам се само за миг.
— Дойдох на Пацем, за да намеря праха на Енея… тя ме помоли… веднъж тя ме помоли…
— Знаем, синко — тихо казва отец де Соя.
— Както и да е — когато съм в състояние, продължавам аз, — в онова, което е останало от замъка Сант Анджело, няма никакъв шанс да намеря праха й, така че ще продължа с друга задача.
— Каква? — с безкрайна нежност пита отец Дюре. Внезапно в тази сумрачна стая с груба маса, старо вино и мъжки мирис на чиста пот, аз виждам в стария йезуит могъщата действителност зад митичните „Песни“ на чичо Мартин. Без съмнение разбирам, че това наистина е мъжът на вярата, който неведнъж, а много пъти се е разпвал сам на огненото теслово дърво, за да не се предаде на измамния кръстоиден кръст. Той беше истински защитник на вярата. Това бе мъжът, с когото Енея би искала да се срещне и Да разговаря. В този момент изпитах загубата й с такава оолка, че трябваше да погледна надолу към виното си, за да скрия очи от Дюре и другите.
— Веднъж Енея ми каза, че е родила дете — успявам да промълвя и после млъквам. Не мога да си спомня дали този факт е от гещалта на спомените и мислите, които са били предадени в Съпреживения миг на Енея. Ако е така, те знаят всичко. Поглеждам към тях, но двамата свещеници и капралът любезно чакат. Не са знаели за това. — Ще открия това дете — продължавам аз. — Ще го открия и ще помогна за отглеждането му, ако ми позволят.
Свещениците се споглеждат с нещо като почуда. Кий гледа към мен.
— Не знаехме за това — казва Федерико де Соя. — Удивен съм. Бих заложил всичко, което зная за човешката природа, че ти си единственият мъж в живота й… единствената й любов. Никога не съм виждал двама млади да са толкова щастливи.
— Имало е друг — отвръщам аз и рязко вдигам чашата си, за да пресуша остатъка от виното, само за да я открия вече празна. Внимателно я оставям на масата. — Имало е друг — повтарям, вече не толкова мъчително. — Но това не е важно. Важно е бебето… детето. Искам да го открия, ако мога.
— Имаш ли някаква представа къде е? — пита Кий.
Въздъхвам и поклащам глава.
— Не. Но ще се телепортирам на всеки свят в стария Мир и Периферията, на всеки свят в галакатиката, ако се наложи. Извън галактиката… — Млъквам. Пиян съм, а това е прекалено важно, за да говоря за него в това състояние. — Във всеки случай, след няколко минути заминавам.
Отец де Соя поклаща глава.
— Ти си изтощен, Рол. Остани тук през нощта. Басин има свободно легло в къщата си, която е наблизо. Тази нощ всички ще се наспим и ще се видим на сутринта.
— Трябва да тръгна още сега — настоявам аз и понечвам да се изправя, за да им докажа способността си да мисля и действам целенасочено. Стаята са накланя, сякаш земята откъм южната страна на къщичката на де Соя внезапно се е срутила. Вкопчвам се в масата, едва успявам да се хвана и увисвам на нея.