А. Бетик също ми съобщи, че в момента в орбита имало гигантски храмерски дърволет — „Sequoia Sempervivens“ — и че негов капитан бил Истинският глас на Звездното дърво Кет Ростийн. На кораба пътували неколцина от старите ни приятели, сред които Рахил, Тео, Дорье Фамо, Далай лама и прокудените Навсън Хамним и Сиан Кинтана Каан. Джордж Тсаронг и Джигме Норбу също били на борда. Ростийн поискал по радиостанцията разрешение от стария поет да се приземи за два дни, каза А. Бетик, но Силенъс отказал — заявил, че не искал да ги вижда, нито пък когото и да е другиго, докато не съм пристигнел аз.
— Аз ли? Мартин Силенъс е знаел, че идвам?
— Разбира се — отвърна андроидът и остави въпроса отворен.
— Как са се озовали на дърволета Рахил, Дорье Фамо и Другите? — попитах. — „Sequoia Sempervivens“ е минал през Света на Бърнард, Витъс-Грей-Балианъс Б и другите системи, за да ги вземе, така ли?
— Доколкото ми е известно, г. Ендимион, прокудените са тръгнали с дърволета от останките на Биосферното звездно Дърво, което имахме щастието да посетим. Както разбрах от все по-ядосаните радиосъобщения на г. Ростийн до г. Силенъс, другите са се телепортирали на кораба по същия начин, по който вие се телепортирахте тук.
Напрегнах се на седалката си. Това бе шокираща вест. Кой знае защо бях решил, че съм единственият достатъчно умен, благословен или каквото и да е, за да усвоя номера със свободното телепортиране. Сега научавах, че Рахил, Тео и старата игуменка са направили същото, малкият Далай лама и… е, Далай лама може би, Рахил и Тео бяха първите ученички на Енея… но Джордж и Джигме? Признавам, че се чувствах малко потиснат и в същото време развълнуван от новината. Хиляди други — навярно отначало онези, които Енея лично беше познавала, докосвала и учила — трябва да бяха на ръба на първите си стъпки. И после… отново ми се завиваше свят при мисълта за всички онези милиарди, които щяха да пътуват свободно където поискат.
Приземихме се в изоставения планински град тъкмо, когато небето на изток от върховете изсветляваше. Изскочих от плъзгача, като притисках плочата до себе си, затичах се нагоре по стъпалата на кулата и оставих назад андроида и свещеника в нетърпението си да видя Мартин Силенъс. Старецът трябваше да е радостен и благодарен, че съм направил всичко възможно, за да изпълня неизпълнимите му молби — бях спасил Енея от първата засада на Мира в Долината на Гробниците на времето, сега Мирът беше унищожен, покварената Църква бе победена, Шрайка очевидно не можеше да навреди на човечеството, — точно както бе поискал старият поет онази последна пиянска вечер, която бяхме прекарали заедно тук повече от едно стандартно десетилетие по-рано. Просто трябваше да е щастлив и благодарен.
— Трябваше ти адски много шибано време, за да си домъкнеш тук мързеливия задник — каза мумията сред паяжината от животоподдържащи системи и тръби. — Мислех си, че ще се наложи да дойда и да те довлека оттам, където се разтакаваше като някоя шибана финансова царица от двайсети век.
Изтощеното същество на гравитолеглото по средата на всички апарати, монитори, респиратори и андроидни сестри не приличаше на подмладения с пулсенови процедури старец, с когото се бях сбогувал по-малко от едно мое десетилетие и само две негови прекарани в будно състояние години по-рано. Това беше труп, който бяха забравили да погребат. Дори гласът му представляваше електронна възстановка на неговите хрипове.
— Свърши ли с шибаното си зяпане или искаш да си купиш още един билет за изродското представление? — попита речевият синтезатор над главата на мумията.
— Извинявайте — измърморих аз. Чувствах се като невъзпитано хлапе, което са хванали да зяпа.
— С едно извинявай няма да минеш — отвърна старият поет. — Ще докладваш ли или просто ще си висиш там като туземен селяндур, какъвто си всъщност?
— Да ви докладвам? — повторих аз, разперих ръце и оставих плочата на една от таблите до леглото. — Мисля, че знаете същността на нещата.
— Същността на нещата ли? — изрева синтезаторът, превеждайки урагана от хрипове и гракове. — Какво, мамицата му, знаеш ти за същността на нещата, момче? — И последната андроидна сестра побърза да се скрие от поглед.