Когато кардинал Лурдъсами влезе и зае мястото си на масата, четиримата се изправиха и леко се поклониха. Монсиньор Лукас Оди беше единственият външен присъстващ и стоеше настрани от масата, сключил костеливите си ръце пред расото си. Измъчените очи на Христос в Гетсиманската градина се взираха над рамото му към събралите се.
Г. г. Арон и Хей-Модино пристъпиха, за да коленичат и целунат скосения сапфирен пръстен на кардинала, но преди Кензо Исозаки и жената да успеят да се приближат, Лурдъсами махна с ръка, за да сложи край на протокола. Когато четиримата представители на Търговския мир отново заеха местата си, кардиналът каза:
— Всички ние сме стари приятели. Знаете, че макар на това съвещание да представлявам папския двор, докато Светия отец временно отсъства, абсолютно всичко, казано днес, трябва да остане между тези стени. — Лурдъсами се усмихна. — А тези стени, приятели мои, са най-надеждните и обезопасени срещу подслушване в Мира.
Арон и Хей-Модино напрегнато се усмихнаха. Приятното изражение на г. Исозаки не се промени. Г. Анна Пели Коняни още повече се намръщи.
— Ваше високопреосвещенство — заговори тя, — мога ли да говоря откровено?
Лурдъсами протегна топчестата си длан. Никога не бе вярвал на хора, които искат разрешение да говорят откровено, които се кълнат да говорят честно или използват думата „искрено“.
— Разбира се, скъпа моя приятелко — отвърна той. — Съжалявам, че днешните обстоятелства ни отпускат толкова малко време.
Анна Пели Коняни напрегнато кимна. Бе разбрала заповедта да говори кратко и точно.
— Ваше високопреосвещенство — каза тя, — поискахме да проведем това съвещание, за да разговаряме с вас не само като лоялни членове на Панкапиталистическия съюз на Негово светейшество, но и като приятели на Папския престол и на самия вас.
Лурдъсами любезно кимна. Тънките му устни бяха извити в лека усмивка.
— Разбира се.
Г. Хелвиг Арон прочисти гърлото си.
— Ваше високопреосвещенство, Търговският мир проявява разбираем интерес към предстоящия избор на папа. Кардиналът чакаше.
— Нашата цел днес — продължи г. Хей-Модино, — е да уверим Ваше високопреосвещенство — и като министър на външните работи, и като потенциален кандидат за папския престол, — че след предстоящия избор Съюзът с абсолютна лоялност ще продължи да провежда политиката на Ватикана.
Кардинал Лурдъсами отново кимна. Отлично разбираше. По някакъв начин Търговският мир — разузнавателната мрежа на Исозаки — беше надушил евентуален преврат във ватиканската йерархия. По някакъв начин бяха подслушали най-тихото шепнене в звукоизолираните стаи: че е дошло време да заменят папа Юлий с нов първосвещеник. И Исозаки знаеше, че това ще е Симон Аугустино Лурдъсами.
— По време на това скръбно междуцарствие — каза г. Коняни, — ние смятаме за наш дълг да дадем лични и публични уверения, че Съюзът ще продължи да служи на интересите на Светия престол и на Светата майка Църквата, както е правил през последните повече от два стандартни века.
Кардинал Лурдъсами отново кимна и продължи да чака, но четиримата водачи на Търговския мир не казаха нищо повече. За миг той си позволи да помисли защо Исозаки е дошъл лично. „За да види реакцията ми, вместо да се довери на информацията на подчинените си — отговори си кардиналът. — Старецът вярва на сетивата и инстинкта си повече, отколкото на когото и каквото и да е друго. — Лурдъсами се усмихна. — Правилна политика.“ Преди да заговори, той остави още една минута да изтече в мълчание.
— Приятели мои — изтътна накрая кардиналът, — нямате представа колко стопляте сърцето ми вие, четирима толкова заети и важни люде, като посещавате този беден отец по време на общата ни скръб.
Лицата на Исозаки и Коняни останаха безизразни и инертни като аргон, но кардиналът можеше да долови зле прикрития блясък на очакване в очите на другите двама мъже от Търговския мир. Ако Лурдъсами приемеше подкрепата им, макар и фино, Съюзът щеше да се издигне на равнището на ватиканските заговорници — да се превърне в заговорник и фактически да се изравни със следващия папа.