Грегориъс стисна дланта му и се ухили. Плоското, покрито с белези лице на едрия мъж и късо подстриганата му коса си бяха същите и усмивката му беше също толкова широка, колкото си я спомняше де Соя.
— Адски се радвам да ви видя, отец-капитан. Откога започнахте да използвате ругатни, сър?
— Откакто ме пратиха да командвам този кораб, сержант — отвърна де Соя. — Как си?
— Добре, сър.
— Участвал си в операцията на Св. Антоний и на Изпъкналостта на Стрелец — отбеляза де Соя. — С капрал Кий ли бяхте преди да го убият?
Сержант Грегориъс потърка брадичката си.
— Не, сър. Бях на Изпъкналостта преди две години, но изобщо не съм се срещал с Кий. Чух, че неговият транспортен кораб бил унищожен, но не съм го виждал. На борда му имаше още неколцина мои приятели, сър.
— Съжалявам — каза де Соя. Двамата несръчно се носеха до една от кабините за складиране на хиперкинетични ракети. Отец-капитанът се улови за най-близката ръкохватка и се завъртя така, че да може да погледне Грегориъс в очите.
— Нормално ли минаха разпитите, сержант? Грегориъс сви рамене.
— Държаха ме на Пацем няколко седмици, сър. Постоянно ми задаваха едни и същи въпроси по различни начини. Като че ли не ми вярваха за онова, дето се случи на Божия горичка — за жената-дявол, за Шрайка. Накрая очевидно им писна да ме разпитват, разжалваха ме в капрал и ме изритаха на кораба.
Де Соя въздъхна.
— Съжалявам, сержант. Бях те препоръчал за повишение и награда. — Той мрачно се усмихна. — Имахме късмет, че не ни отлъчиха и екзекутираха.
— Да, сър — отвърна Грегориъс и отправи очи към движещите се звезди зад илюминатора. — Не бяха доволни от нас, това е сигурно. — Той погледна към де Соя. — Ами вие, сър? Чух, че са ви разжалвали и така нататък.
Отец-капитан де Соя се усмихна.
— Разжалваха ме в енорийски свещеник.
— На някакъв мръсен, пустинен, безводен свят. Чух за това, сър. Място, където ботуш с пикня се продава за десет марки.
— Вярно е — все още усмихнат отвърна де Соя. — Мадредедиос. Това е моята родна планета.
— О, мамка му, сър — изпъшка сержант Грегориъс и засрамено стисна огромните си юмруци. — Не исках да ви обидя, сър. Исках… аз не… аз не бих…
Де Соя докосна едрия мъж по рамото.
— Не съм се обидил, сержант. Прав си. Само че там пикнята върви… по петнайсет марки ботуша, не по десет.
— Да, сър — измърмори Грегориъс. Той се изчерви и тъмната му кожа придоби още по-плътен цвят.
— А, сержант…
— Да, сър?
Имплантът на де Соя сигнализира в същия миг, в който по всички корабни комуникатори се разнесе звън.
— До прехвърлянето остават трийсет минути — каза отец-капитанът. — Прати хлапетата си в яслите им, сержант. След този скок ни очакват истински битки.
— Да, да, сър. — Сержантът се отблъсна към кают-компанията, но спря точно, когато се отвори ирисовият кръг. — Отец-капитан?
— Да, сержант.
— Това е само предчувствие, сър — смръщил вежди, каза швейцарският гвардеец. — Но съм се научил да вярвам на предчувствията си, сър.
— И аз съм се научил да вярвам на твоите предчувствия сержант. Какво има?
— Пазете си гърба, сър — рече Грегориъс. — Искам да кажа… нищо определено, сър. Но си пазете гърба.
— Да, да — отвърна отец-капитан де Соя. Той изчака Грегориъс да се върне в кают-компанията и да се затвори ирисовият кръг. После се отблъсна към главната спускателна шахта и към собствената си смъртна кушетка във възкресителната си ясла.
Системата Пацем гъмжеше от съдове на Търговския мир, бойни кораби на мирския флот, големи естествени обекти като троянския пункт, мирски военни бази и разузнавателни постове, пренасочвани и терофармирани астероиди като замъка Гандолфо, евтини орбитални херметични градове за милионите желаещи да живеят близо до центъра на властта, но прекалено бедни, за да плащат огромните цени на Пацем, както и най-голямата концентрация на частни вътрешносистемни космически кораби в познатата вселена. И когато г. Кензо Исозаки, директор и председател на Изпълнителния съвет на Панкапиталистическия съюз на независимите католически трансзвездни търговски организации, поиска да остане абсолютно сам, трябваше да се качи на частен кораб и да измине разстояние от трийсет и два часа до външния пръстен от мрак, далеч от звездата на Пацем.
Проблем представляваше дори изборът на кораб. Търговският мир поддържаше малка флотилия от скъпи вътрешносистемни совалки, но Исозаки трябваше да приеме, че въпреки опитите им да прочистват подслушвателите, не са постигнали особен успех. За тази среща беше обмислил възможността да пренасочи един от товарните кораби на Търговския мир, който циркулираше между орбиталните обекти, но реши, че враговете му — Ватиканът, Светата инквизиция, разузнавателните служби на мирския флот, Opus Dei, конкурентите на Търговския мир и безброй други — са в състояние да монтират подслушватели във всички кораби от огромния търговски флот на Съюза.