— Да, сър — промълви в мрака сержантът.
— Нямаме повече време, сержант. По-късно ще поговорим за това. А сега ти налагам изкупление… не за това, че си бил войник и си изпълнил заповедта, а че си се усъмнил в нея. Петдесет пъти „Аве Мария“, сержант, и сто пъти „Отче наш“. И искам да се молиш за този… много да се молиш за просветление.
— Да, отче.
— Сега кажи искрено молитвата за разкаяние… бързо… Когато сержантът зашепна думите, отец-капитан де Соя повдигна ръка за благословия и му даде опрощение.
— Ego te absolvo…
Осем минути по-късно отец-капитанът и екипажът му лежаха в ускорителните си кушетки/възкресителни ясли, докато гидеоновият двигател на „Рафаил“ се активираше и мигновено ги пренасяше в системата Мамон чрез ужасна смърт и бавно, болезнено прераждане.
Великият инквизитор бе умрял и попаднал в ада. Това бяха втората му смърт и възкресяване и нито едното, нито другото му бяха доставили удоволствие. А Марс наистина беше ад.
Джон Доменико, кардинал Мустафа и неговата свита, състояща се от двайсет и един администратори и стражи от Светата служба — включително незаменимият му секретар отец Фарел, — бяха пътували до системата на Старата Земя с новия архангелски кораб „Ибрил“ и след възкресяването си великодушно получиха четири дни за възстановяване и събиране на мислите, преди да започнат работа на повърхността на самия Марс. Великият инквизитор достатъчно бе чел и слушал за червената планета, за да си изгради твърдо мнение — Марс беше ад.
— Всъщност — отвърна отец Фарел първия път, когато кардинал Мустафа гласно бе отбелязал заключението си, — една от другите планети в тази система… Венера… по-добре отговаря на това определение, Ваше високопреосвещенство. Температури на кипене, смазващо налягане, езера от течен метал, ветрове като изхвърлени от ракета газове…
— Млъкни — с уморено завъртане на глава го прекъсна великият инквизитор.
Марс: първият свят, колонизиран от човешката раса, въпреки ниската си стойност от 2,5 по старата скала на Солмев, първият опит за тераформиране, първото провалило се тераформиране — свят, изоставен след гибелта на Старата Земя в черната дупка заради хокинговия двигател, заради императивите на Хеджира, защото никой не искал да живее на тази вечно замръзнала ръждивокафява сфера, след като галактиката предлагала почти неограничен брой по-приятни, по-здравословни и по-обитаеми светове.
Векове наред след гибелта на Старата Земя Марс бил толкова затънтена планета, че Мрежата на световете не установила на него телепортали — пустинен свят, представляващ интерес единствено за сираците от Нова Палестина (легендарният полковник Федман Касад беше роден в един от палестинските бежански лагери там, с изненада научи Мустафа) и за дзенхристияните, периодично завръщащи се в долината Елада, за да драматизират просветлението на учителя Шрьодер при планината Дзен. В продължение на около век изглеждало, че мащабният проект за тераформиране ще постигне успех — морета изпълнили гигантските кратери и край река Маринерис избуяли цикладпапрати, — но после започнали провалите, нямало средства за борба с ентропията и настъпила следващата ледникова епоха, продължила шейсет хиляди години.
От висотата на цивилизацията на Мрежата на световете военното крило на Хегемонията, „ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ“, Докарало на червената планета телепортатори и превърнали голяма част от огромния вулкан Олимп в своята Олимпийска командна школа. Изолираността на Марс от търговията и културата на Мрежата вършела отлична работа на „ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ“ и планетата останала военна база до Падането на телепорталите. През стоте години след Падането останките от „ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ“ установили жестока военна диктатура — така наречената „Марсианска бойна машина“, — която разширила владенията си чак до системите Кентавър и Тау Сети и спокойно би могла да се превърне в семенния кристал за втора междузвездна империя, но пристигнал Мирът, бързо победил марсианските флоти, отблъснал Бойната машина обратно в системата на Старата Земя, пратил свалените военни господари да се крият из развалините на орбиталните бази на „ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ“ и в старите тунели под планината Олимп, заменил присъствието на Бойната машина в системата на Старата Земя с бази на мирския флот в астероидния пояс и сред луните на Юпитер и накрая пратил на омиротворения Марс мисионери и мирски губернатори.
На ръждивия свят не било останало почти нищо, което мисионерите да покръстват и мирските администратори да управляват. Въздухът станал рядък и студен, големите градове били ограбени и изоставени, върнали се страшните бури симум, вилнеещи от полюс до полюс, из ледените пустини дебнели чуми и епидемии, покосяващи — или още по-ужасно — последните номадски групи, потомци на някога гордата раса на марсианците. Там, където преди много време се простирали огромни ябълкови градини, сега растяха само бодливи кактуси.