— Господи! — прошепна губернатор Клеър Пало. — Цели две седмици гледах онези холоси и снимки, но… Господи.
— О — рече отец Фарел и пристъпи към първия труп. Великият инквизитор се приближи до него и застана на едно коляно върху червения пясък. Изкривеното тяло в праха изглеждаше така, сякаш някой бе изваял абстрактна скулптура от плът, кост и хрущял. Не биха могли да я разпознаят като човешка, ако не бяха зъбите, проблясващи в широко отворената уста, и едната ръка, лежаща наблизо в подвижния марсиански пясък. След миг великият инквизитор попита:
— Дали това отчасти не се дължи на лешояди или плъхове?
— Не — отвърна майор Пайит, командир на губернаторските наземни сили от мирския флот. — На платото Тарзис няма птици, тъй като преди два века атмосферата е започнала да оредява. Няма и плъхове… откакто се случи това, детекторите не са засекли каквото и да е движение.
— Направил го е Шрайка — каза великият инквизитор. Гласът му не звучеше убедено. Той се изправи и се насочи към втория труп. Можеше да принадлежи на жена. Изглеждаше така, сякаш го бяха обърнали с вътрешността навън и после разкъсали на парчета.
— И това ли?
— Така смятаме — потвърди губернатор Пало. — Милицията, която откри всичко това, е направила онези холоси.
— Като че ли десетки Шрайкове са убили десетки хора — отбеляза отец Фарел. — Пълна бъркотия.
— Имаше пясъчна буря — поясни майор Пайит. — И е бил само един Шрайк… проучихме отделните образи. Просто се е движел из тълпата толкова бързо, че е изглеждал като много създания.
— Движел се е из тълпата — измърмори великият инквизитор. Той застана до трети труп, който можеше да е на дете или дребна жена. — И е правел това.
— И е правел това — повтори губернатор Пало. Тя погледна към архиепископ Робсън, който бе потърсил опората на една от съседните стени.
В тази част на улицата имаше двайсетина-трийсет трупа.
Отец Фарел коленичи и прокара облечената си в ръкавица ръка по гърдите на първия труп, после я пъхна в гръдния кош. Плътта бе замръзнала, както и кръвта, напомняща на черен ледопад.
— И нямаше и следа от кръстоида? — тихо попита той. Губернатор Пало поклати глава.
— В нито един от двата трупа, които милицията върна за възкресяване. Нямаше и следа от кръстоида. Ако изобщо е имало някакви останки… дори само милиметър тъкан, късче нишка в основата на мозъка или…
— Знаем това — изръмжа великият инквизитор и сложи край на обясненията.
— Много странно — обади се епископ Ердъл, специалистът на Светата служба по възкресителната методика. — Доколкото ми е известно, никога не се е случвало трупът да е толкова запазен и въпреки това да не сме в състояние да открием никакви останки от кръстоида. Губернатор Пало е права, разбира се. За тайнството на възкресяването е нужно съвсем малко парченце от кръстоида.
Великият инквизитор спря, за да разгледа един от труповете, запратен към желязна ограда с такава сила, че металът го беше пробол на десетина места.
— Сякаш Шрайка е търсел кръстоидите. Откъснал е от труповете и последната частичка от тях.
— Не е възможно — възрази епископ Ердъл. — Просто не е възможно. В клетъчната тъкан има над петстотин метра микровлакна…
— Не е възможно — съгласи се кардинал Мустафа. — Но се обзалагам, че когато откараме обратно тези трупове, няма да успеете да възкресите нито един от тях. Шрайка може да е откъснал сърцата, белите дробове и гръкляните им, но едва след като е извадил кръстоидите им.
Иззад ъгъла се появи командир Браунинг с петима войници в черни брони.
— Ваше високопреосвещенство — каза той по тактическия канал, който можеше да чува само великият инквизитор. — Най-ужасното е една пресечка по-нататък…
Макар и бавно, неохотно, свитата последва мъжа в черна броня.
Преброиха триста шейсет и два трупа. Много от тях лежаха по улиците, но повечето бяха в градските сгради или в навесите, хангарите и корабите на новия космодрум край Арафат-кафийе. Заснеха холоси и криминоложките екипи на Светата служба документираха всеки обект, преди да отнесат труповете в моргата на мирската база до Св. Малахия. Установи се, че всички тела са на хора от други светове — тоест, че сред тях няма местни палестинци или марсианци.
Космодрумът най-много заинтригува експертите от мирския флот.
— Осем спускателни кораба са обслужвали самия космодрум — каза майор Пайит. — Това е сериозен брой. Космодрумът в Св. Малахия използва само два. — Той вдигна очи към лилавото марсианско небе. — Ако се приеме, че съдовете им са имали собствени спускателни кораби — поне по два, ако са били товарни, — очевидно става дума за значителни сили.