— Но те ще получат разрешение от съответната институция — възразих аз, като бързах, за да не изоставам от жените. Стигнахме до ново разклонение и те завиха надясно.
— Накрая, да — съгласи се Дем Лоа, — но в момента улиците са пълни с всички цветове на Спектъра в шлюза Чайлд Ламонд — червено, бяло, зелено, абаносово, жълто — хиляди хора от селото ни. А от съседните шлюзове идват и други. Никой няма да издаде в коя къща си бил. Прилъгахме отец Клифтън да напусне селото, така че няма да може да помогне на мирските войници. Доктор Молина е била задържана от наши хора в Кероа Тамбат и в момента не е в контакт с началниците си. А твоят пазач ще спи още поне час. Насам.
Завихме наляво по по-широк тунел, спряхме при първата врата, която видяхме, изчакахме Дем Риа да я отвори, като долепи длан до сензорната ключалка и влязохме в просторно, кънтящо пространство, изсечено в скалата. Стояхме на метално стълбище, гледащо към нещо, което приличаше на подземен гараж: вътре бяха наредени шест дълги, тънки машини в основните цветове с огромни колела, криле на кърмите, платна и педали. Приличаха на коли, задвижвани с вятър и мускулна сила и покрити с дърво, ярки копринено-полимерни тъкани и перспекс.
— Ветроциклети — каза Сес Амбре.
Неколцина мъже и жени в смарагдово-зелени роби и високи ботуши подготвяха колите за път. В дъното на една от тях беше поставен моят каяк.
Всички се заспускаха по тракащото стълбище, но аз останах горе. Спирането ми бе толкова внезапно, че бедният Бин и Сес Амбре едва не се блъснаха в мен.
— Какво има? — попита Алем Микаил.
Бях пъхнал игления пистолет в колана си и сега разперих ръце.
— Защо правите това? Защо всички ми помагат? Какво става?
Дем Риа се върна по металното стълбище и се облегна на перилата. Очите й блестяха също като на дъщеря й по-рано.
— Ако те хванат, Рол ЕНДИМИОН, ще те убият.
— Откъде знаеш? — попитах аз. Гласът ми беше тих, но акустиката на подземния гараж накара мъжете и жените в зелено да вдигнат поглед от работата си.
— Говореше насън — отвърна Дем Риа.
Отметнах глава, без да разбирам нищо. Бях сънувал Енея и нашия разговор. Какво би могло да каже това на тези хора?
Дем Риа се качи още едно стъпало назад и ме докосна по китката със студената си ръка.
— Спиралният спектър на Амойет е предрекъл появата на онази жена, Рол Ендимион. На онази, наречена Енея. Ние я наричаме Онази, която учи.
В този миг усетих, че настръхвам под ледената светлина на глобуса. Старият поет — чичо Мартин — беше говорил за младата ми приятелка като за месия, но цинизмът му се просмукваше във всичко, което казваше или правеше. Народът на Талиезин-запад уважаваше Енея… но чак пък да вярва, че енергичното шестнайсетгодишно хлапе наистина е Световна историческа фигура? Не ми се струваше вероятно. Двамата с нея бяхме разговаряли за това и в действителния живот, и в ултраморфиновите ми сънища, но… Боже мой, намирах се на свят на стотици светлинни години от Хиперион и на цяла вечност от По-малкия Магеланов облак, където бе скрита Старата Земя. Откъде тези хора…
— Когато е композирал спиралната симфония, Халпъл Амойет е знаел за Онази, която учи — обясни Дем Лоа. — Целият народ на Спектъра произхожда от хора със съпреживителни способности. Спиралата е била и е начин за тяхното усъвършенстване.
Поклатих глава.
— Извинявай, но не разбирам…
— Моля те, разбери го, Рол ЕНДИМИОН — каза Дем Риа и пръстите й почти болезнено стиснаха китката ми. — Ако не избягаш оттук, Мирът ще залови душата и тялото ти. А Онази, която учи се нуждае и от двете.
Примижах и погледнах към жената, като си мислех, че се шегува. Но приятното й, гладко лице бе спокойно и сериозно.
— Моля те — обади се малкият Бин, като пъхна ръчичката си в моята и ме задърпа. — Моля те, побързай, Рол.
Бързо се заспусках по стъпалата. Един от мъжете в зелено ми подаде червена роба. Алем Микаил ми помогна да я облека върху собствените си дрехи. Само с няколко точни движения на ръцете си той ме уви в червения бурнус. Сам никога нямаше да успея да го направя както трябва. С удивление осъзнах, че цялото семейство — двете жени, Сес Амбре и малкият Бин — са съблекли сините си роби и обличат червени. Видях, че не съм бил прав да ги оприличавам с лусусианците — защото макар да бяха по-ниски и мускулести от средните обитатели на Мира, телата им бяха съвършено пропорционални. Никой от възрастните нямаше косми нито по главата си, нито където и да е другаде. Това някак си правеше дребните им тела по-привлекателни.
Извърнах се, осъзнал, че съм се изчервил. Сес Амбре се засмя и ме докосна по ръката. Алем Микаил последен се бе облякъл и сега всички бяхме в червени роби. Един поглед към мускулестия му торс ми показа, че не бих издържал и петнайсет секунди в схватка с този по-нисък от мен мъж. Но пък навярно, осъзнах аз, не бих издържал повече от трийсет секунди и срещу Дем Лоа или Дем Риа.