— Време е да планираме втората стъпка от революцията си — каза Журден, и разпознах същата искра, която бях видяла у него, когато планирахме завръщането си в Мевана в трапезарията на валенианската му градска къща. Колко далечни ми се струваха сега онези дни, сякаш това се беше случило в съвсем друг живот.
Привидно изглеждаше, че най-трудният етап от революцията е приключил. Но когато започнах да мисля за всичко, което се простираше пред нас, по гърба ми запълзя изтощение, а на раменете ми легна тежест.
Имаше много неща, които все още можеха да се объркат.
— Нека за начало да запишем тревогите си — предложи Журден.
Посегнах за чист пергамент, перодръжка и мастилница, приготвяйки се да записвам.
— Аз ще започна — бързо се обади Люк. — Процесът срещу Ланън.
Написах върху листа: Домът Ланън, потръпвайки, докато го правех, сякаш дори само скърцането на връхчето на перодръжката можеше да ги призове тук.
— Процесът срещу тях е след единайсет дни — промърмори Картие.
— Значи, имаме единайсет дни да решим съдбата им? — обади се Люк.
— Не — отвърна Журден. — Няма да я решим ние. Изолда вече даде да се разбере, че ще ги съди народът на Мевана. Публично.
Записах това, спомняйки си онова историческо събитие преди три дни, когато Изолда бе влязла в тронната зала след битката, опръскана с кръв, с хората, застанали зад нея. Беше свалила короната от главата на Гилрой, беше го ударила многократно, а после го бе принудила да се смъкне на пода, да се просне по очи пред нея. Никога нямаше да забравя онзи славен момент, начина, по който се бе разтуптяло сърцето ми при осъзнаването, че една кралица е напът да се върне на меванския трон.
— Тогава ще издигнем ешафод на полето пред замъка, за да могат всички да присъстват — предложи Картие. — Ще извеждаме членовете на династията Ланън един по един.
— А тъжбите ни ще се четат на глас — каза Люк. — Не само нашите, а на всеки, който желае да свидетелства за прегрешенията на Ланън. Трябва да изпратим вест до другите домове, за да представят жалбите си на процеса.
— Ако го направим — предупреди Журден, — най-вероятно цялата фамилия Ланън ще бъде осъдена на смърт.
— На цялата фамилия Ланън трябва да се потърси сметка — каза Картие. — Така се е правело винаги на север. Легендите наричат това горчивия дял на справедливостта.
Знаех, че е прав. Той ми беше преподавал историята на Мевана. За моята валенианска чувствителност това безмилостно наказание изглеждаше мрачно и сурово, но знаех, че това се бе правело, за да предотврати зараждането на желание за мъст у благородните семейства, да възпира хората с власт.
— В случай че сме склонни да забравим — каза Журден, сякаш беше прочел мислите ми, — Ланън почти заличи дома Кавана. Измъчвал е невинни хора с години. Не ми се иска да предполагам, че съпругата на Ланън и синът му, Деклан, са го подкрепяли в подобни деяния — навярно са се страхували твърде много, за да надигнат глас. Но докато не успеем да разпитаме както трябва тях и обкръжението им, мисля, че това е единственият начин. Фамилията Ланън като цяло трябва да бъде наказана. — Той замълча, дълбоко замислен. — Всякаква публична подкрепа, която можем да съберем за Изолда, е жизненоважна и трябва да бъде получена бързо. Докато тронът е празен, сме уязвими.
— Другите домове трябва публично да ѝ се закълнат във вярност — каза Картие.
— Да — отвърна баща ми. — Но още по-важно: трябва да сключим нови съюзи. Нарушаването на клетва е далеч по-лесно от нарушаването на съюз. Да прегледаме съюзите и съперничествата, които са ни известни — това ще ни даде представа откъде трябва да започнем.
Първо написах: Съюзи между домовете, и направих колонка за попълване. Тъй като трябваше да вземем предвид четиринайсет дома, знаех, че това може бързо да се превърне в оплетена бъркотия. Някои от по-старите съюзи бяха отношения от типа на онези, възникнали, когато племената станали домове и получили благословиите си от първата кралица, Лиадан, преди столетия. И често пъти това бяха съюзи, изковани чрез брак и споделяне на граници и подобни врагове. Но знаех също и че царуването на Гилрой Ланън най-вероятно беше покварило някои от тези съюзи, затова не можехме да разчитаме изцяло на познанията си за историята.
— Кои домове подкрепят Ланън? — попитах.
— Халоран — каза Журден след миг.
— Каран — добави Картие.
Записах тези имена, знаейки, че има още едно, един последен дом, който напълно бе подкрепял династията Ланън по време на терора. И въпреки това мъжете нямаше да го изрекат: трябваше да излезе от моята уста.