Срещнах погледа му. Беше застинал, но аз тлеех от гняв.
Юън Ланън ни бе изиграл.
Част трета
Примамката
Осемнайсет
Яхни течения
Картие
Тази нощ нямаше да се спи.
След като осъзнах, че съм бил измамен от едно дете, Люк и Бриена се заеха задълбочено да разглеждат карти на града, проследявайки потенциални маршрути за бягство, докато аз последвах кралицата и Журден долу в подземията: носехме факли и оръжия, телохранителите на кралицата бяха плътно зад нас. Дъхът ми вече пресекваше, докато минем през всичките три нива: студът на най-долното ниво на кулата бе толкова свиреп, че сякаш пристъпвах в ледена вода.
Изолда забързано тръгна пред нас към килията на Кийла Ланън. Вратата беше широко отворена, пламъчетата на свещите продължаваха да потрепват на масата ѝ. Взрях се в празнотата на стаята ѝ, все още неспособен да повярвам, че това се е случило.
Без да каже и дума, кралицата ни поведе напред, където двама пазачи лежаха в локва от собствената си кръв, с чисто прерязани гърла. Нямаше начин Юън да е убил тези мъже — казвах си отново и отново, докато най-сетне стигнахме до килията на Деклан. И нейната врата беше широко отворена, като уста, застинала в прозявка. Още двама пазачи лежаха мъртви на прага: кръвта им беше като черно езеро под тях.
Изолда коленичи и леко докосна бледите им лица. Точно тогава го чух — слабото дрънчене на вериги, ехото от движение, идващо от вътрешността на килията на Деклан.
Кралицата застина, както бе коленичила, когато също го чу. Вдигнах ръка, безмълвно нареждайки ѝ да чака, взех факлата и меча си и влязох в килията.
Не можех да отрека, че пламенно се надявах това да е Юън. Дори след огорчението от измяната му копнеех да е той.
Това, което открих, бе същество, увито в черни воали, с напълно скрито лице, с дясна китка, окована в една от оковите на Деклан, придържаща го здраво към стената.
Спрях, поглеждайки метача на кости с непресторена изненада. Следвайки примера ми, метачът на кости спря да се бори и притисна колене по-плътно до гърдите си, сякаш можеше да се свие на кълбо и да изчезне.
— Кой е това? — попита Журден, като стигна до мен.
Изчаках, докато Изолда също влезе в килията. Тримата застанахме в дъговидна редица, наблюдавайки безмълвно метача на кости.
— Метачът на кости — казах. — Видях те онзи ден в тунелите.
Създанието не помръдна. Но забелязах как воалът върху лицето му се повдига и спуска под трескавото му дишане.
Изолда прибра меча си в ножницата и коленичи. Гласът ѝ бе кротък, когато попита:
— Можеш ли да ни кажеш какво стана тук? Как избяга Деклан?
Метачът на кости мълчеше. Започна да се бори срещу оковите, дърпайки толкова силно дясната си ръка, че видях как металната гривна го поряза. Проблесна бледа кожа, когато ръкавът на създанието потрепна: върху китката му избликна кръв, като разцъфнало цвете. Съществото бе слабо, какъвто беше по-рано и Юън. Ръката му беше тънка, покрита с мръсотия. Гледката ме изпълни с неописуема мъка.
— Моля те. Имаме нужда от помощта ти… — започна Изолда, но гласът ѝ заглъхна. Тя хвърли поглед към мен и Журден и каза: — Помолете пазачите ми да намерят ключа за тази килия и да донесат пособия за писане.
Журден тръгна да изпълни нареждането ѝ, преди аз да успея, и докато чакахме, погледнах името си, издълбано в стената, проблясващо в светлината на огъня.
Ейдън.
Трябваше да отместя поглед от него, сякаш собственото ми име бе изписало тази съдба, сякаш бях задвижил всичко това.
И навярно бях, като убедих Изолда да прояви милост към Юън.
Един от пазачите донесе ключ, лист пергамент, перодръжка и малко шишенце с мастило. Дадоха го на кралицата и Изолда предпазливо се приближи до метача на кости, все още коленичила.
— Ще те освободя — прошепна кралицата. — А после имам нужда да ми помогнеш. Можеш ли да напишеш какво се случи тази нощ?
Метачът на кости кимна рязко. Подейства ми като удар това, че не можеше да говори, фактът, че Изолда бе разбрала това от мига, щом влезе в килията.
Изолда скъси разстоянието между тях и пъхна ключа в белезниците. Забелязах как Журден се вдърви. Усетих, че се кани да пристъпи напред: нямаше доверие на метача на кости. И ако направеше дори внезапно движение в посока на съществото, знаех, че това крехко доверие ще се прекърши. Дискретно го задържах, призовавайки го със силата на волята си да почака, да остави Изолда да се погрижи за това. Журден ми хвърли бегъл поглед, със стаени в очите му проклятия, но остана безмълвен и неподвижен.