Започнах да им разказвам всичко — за метача на кости и разказа на създанието, за подводните течения, за търсенето покрай брега.
Бриена се облегна назад в стола си — на брадичката ѝ имаше размазано мастилено петно — и каза:
— Значи Юън не те е измамил, както си мислехме.
— Не, не е — отвърнах, неспособен да скрия облекчението си. — Прояви неподчинение спрямо мен, което трябва да се очаква, за да спаси сестра си, когато аз не можах. И мисля, че и двамата с Кийла са в огромна опасност точно сега.
— Мислиш ли, че Деклан ще им навреди? — попита Люк стъписан.
— Да.
Бриена се размърда неспокойно в стола си. Гледах как започна да подрежда листовете пред себе си и любопитството ми се разпали като пламък.
— Какво е това?
— Ами. — Тя прочисти гърло. — С Люк започнахме да мислим така, както би разсъждавал един Ланън. Многократно проследихме картите, мислейки си… къде би отишъл Деклан? Ако е още в града, къде би могъл да се скрие? Разбира се, не бяхме сигурни. Но това ни накара да си спомним собствените си планове за революция.
— Имахме безопасни жилища — вметна Люк. — Домове и магазини, където знаехме, че ще ни приемат без предизвестие, ако попаднем в беда.
— Точно — каза Бриена. — И тъй като знаем, че има поддръжници на Ланън — кланът с полумесеца — сметнахме, че можем да се помъчим да открием къде се намират, с мисълта че Деклан ще потърси подслон при някого от тях.
— Как разкрихте местонахожденията им обаче? — попитах.
— Разучаването на карта не е достатъчно — продължи тя. — И нямаме време да ходим от врата на врата и да претърсваме всяка къща в Лионес, като дърпаме ръкавите на хората. Имаме нужда от нещо, което да ни насочи. С Люк решихме да прегледаме архивите на Гилрой Ланън за събирането на данъци, да видим към кои хора е проявявал снизходителност. Мисля, че това ще е най-бързият начин да започнем.
— Дай да видя — казах дрезгаво и посегнах към списъка ѝ.
Бяха изброени единайсет заведения и магазини: варираха от кръчми и златари до един месар. Всички до един произхождаха от дома Ланън, а четирима от тях се намираха в южния квартал на града, където ми се струваше, че е Деклан в момента. Сърцето ми започна да бие силно.
— На всички тези места им се е разминало с нелепо опрощаване на данъците — каза Бриена. — И смятам, че е защото са имали някакво споразумение с Гилрой.
Вдигнах поглед към нея, към Люк:
— Това е невероятно. Трябва да се срещнем с Изолда, да ѝ кажем какво сте открили вие двамата.
— Може би е най-добре да се срещнем с нея тук, за да можем да продължим да претърсваме архивите — предложи Бриена, изправи се и изпъшка. — Въпреки че съм гладна като вълк. Не знам още колко дълго мога да заговорнича без чай и храна.
— Защо двамата не разчистите масата, а аз ще поръчам да донесат някаква закуска? — каза Люк и се отправи към вратата. — И ще кажа на кралицата и татко да се срещнем тук.
— Много добре — каза Бриена, преди Люк да тръгне. Но остави разчистването на масата на мен, а самата тя се протегна и отиде да застане пред единствения прозорец в цялата стая — миниатюрен стъклен процеп. Слънчевата светлина улови ленения плат на долната ѝ риза и я освети. Когато я погледнах, забравих за списъка в ръцете си: забравих, че Деклан Ланън въобще съществува.
Мълчанието ми я накара да се обърне, да хвърли поглед към мен. И не знам какво изражение имаше на лицето ми, но тя дойде до мен и докосна косата ми.
— Добре ли си? — прошепна.
Върнах се към задачата си да събера книжата и документите и пръстите ѝ се отделиха от мен.
— Ще се оправя щом се справим с всичко това.
Тя продължи да ме гледа един миг, а после се пресегна през масата да помогне, и събра документите на купчина. Гласът ѝ почти се сля със звука от събирането на хартията, но я чух да казва:
— Ще ги намерим, Картие. Не губи надежда.
Въздъхнах: копнеех да имам нейния оптимизъм.
Облегнах се назад в стола си и я погледнах както стоеше пред мен. През дрехата ѝ още минаваше тънка нишка слънчева светлина и позлатяваше косата ѝ. Изглеждаше неземно, сякаш мястото ѝ не беше тук. Това ме накара да изпитам тъпа болка и сведох очи надолу към пода, където тя стоеше боса на камъните.
— Не ти ли е студено, Бриена? — прошепнах само за да мога да преглътна копнежите, които не смеех да изрека на глас.
Тя се усмихна развеселена:
— Да, сега, като го споменаваш. Нямах време да мисля за това преди.