Тя седна до мен и аз наметнах поръбеното си с кожа палто върху краката ѝ и седяхме заедно в дружеско мълчание, докато чакахме другите.
Първо пристигна закуската и аз се задоволих с чаша чай, докато Бриена напълни чинията си със сирене, осолена шунка и една бисквита. Почти беше приключила, когато Изолда, Журден, Люк и Брейдън се присъединиха към нас, признателни за краткия отдих. Всички бяхме уморени и раздърпани, но тази споделена закуска ни даде един миг да се съвземем.
Слушах как Бриена и Люк обясняваха списъка си: това разведри кралицата. Тя го препрочете и извадихме карта, като поставихме по една медна монета върху единайсетте местонахождения.
— Добре е да започнем с четирите места, разположени на юг — предложих. — Ако Деклан наистина се е изкатерил по стената, тогава би се спуснал в града някъде около този район.
— Съгласна съм — каза Бриена. — Мисля, че най-вероятното място е или тази кръчма, или този хан. — Тя ги посочи на картата. — Мисля, че двама от нас трябва да се опитат да влязат вътре като гости и да си направят временна татуировка на полумесец върху китките, просто в случай че почнат да ни разпитват. И това вероятно би трябвало да сме Люк и аз, тъй като останалите от вас ще са лесни за разпознаване.
— Не, категорично не — заяви Журден, почти преди Бриена да успее да довърши. Беше пребледнял от гняв, но Бриена не изглеждаше ни най-малко разстроена от съпротивата му. — Не искам да влизаш на такива мрачни места, Бриена.
— Но не съм ли се осмелявала вече да влизам на мрачни места, татко? — възрази тя.
Журден мълчеше сякаш претегляше отговорите си в опит да намери онзи, който най-добре щеше да я разубеди. Най-накрая промърмори:
— Всички стари трагедии завършват по един и същ начин, Бриена. Когато героинята е само на крачка от победата, бива покосена. Всеки път. А ето ни нас, на крачка от поставянето на Изолда обратно на трона. Не искам един от нас да загине точно когато само миг ни дели от победата.
— Баща ти е прав — казах: при тези думи Бриена плъзна поглед към мен, с очи, полузатворени от раздразнение. — Но най-лошото се случи сега, Маккуин. Деклан Ланън е на свобода по улиците и има подкрепа. Има голяма вероятност това бързо да излезе извън нашия контрол. Трябва да се погрижим за това веднага по най-добрия възможен начин.
— Значи, изпращаме децата ми на тези покварени места — каза Журден с леко язвителен тон. — После какво?
— Разузнаваме ги, виждаме дали можем да открием Деклан — отговори Люк.
— И как ще го хванеш, Люк? — настоя Журден, все още ядосан. — Принцът е як, силен мъж. Изкатерил се е по стена с две деца на гърба, за бога!
Изолда остави чашата си е чай и всички погледнахме към нея.
— Маккуин и Морган, ще имате отряди, които ще ви чакат точно след тези места. Ако Лукас и Бриена открият Деклан, ще ви дадат сигнал и вие ще се спуснете, готови да го плените. Искам го жив и искам децата да не пострадат.
— Какви отряди, лейди? — попитах. — Повечето от нашите бойци — мъже и жени — са у дома.
— Ще се обърна към лорд Бърк — отвърна Изолда. — Той се би заедно с нас в деня на бунта: не би трябвало да му липсват способни мъже и жени и надявам се, ще си мълчи за причината, поради която моля за тях.
— Мисля си още нещо за начина, по който да повалим Деклан — обади се Брейдън Кавана, който до този момент си беше мълчал. — Мисля, че е най-добре да използваме напоена с отрова стрела. Да намерим стрелец с лък, чиято единствена цел е да го простреля в бедрото, да го прати в безсъзнание. Така ще можем да го вържем и да го пренесем.
— Мисля, че това е разумно — каза кралицата. — Ейдън, можеш ли да откриеш отрова, способна да зашемети, но не и да убие мъж с ръста и теглото на Деклан?
Кимнах, но се чудех за времето, нужно за изпълнението на този план. Изпитвах непрестанен настойчив порив да действам бързо, да облека бронята си и да тръгна сега, преди Деклан да е имал време да действа.
— Ще трябва да изчакаме до падането на нощта — каза Изолда за мое силно разочарование. — Не искам вестта за бягството на Деклан да се разчуе, затова трябва да сме възможно най-дискретни. Тъмнината ще бъде най-големият ни съюзник. Междувременно двамата с Журден ще се обърнем към лорд Бърк по въпроса за воините. Ейдън ще намери отровата за стрелата. Бриена и Люк ще се подготвят да проникнат в кръчмата и хана. Баща ми ще продължи издирването на вероломния тъмничар. Ще се срещнем отново, под предлог че ще вечеряме в личните ми покои, така че другите благородници да не заподозрат нещо.
Мълчахме, запаметявайки заповедите ѝ.
— Разбрахме ли се? — попита Изолда.