Не само моята истинска природа беше разкрита. В мига преди Сол да избухне, го бях усетила. Наистина го бях усетила. Да, той беше част от различна от моята система, но не беше някой дребен играч, опитващ се да създаде малко хаос. Той беше бог. Истински, съвсем истински бог. Трябва да изтъкна, че боговете на този свят съществуват, благодарение на вярата. Божествената им сила е правопропорционална на вярата на вярващите в тях. Затова често онези, чиито имена никой не помни, се разхождат сред нас като скитници, не по-различни от хората, с изключение на безсмъртието им. Сол обаче имаше много сила. Не като Кришна или Бог с главно „Б“, но достатъчно. Със сигурност повече от мен.
По дяволите! Току-що бях унищожила божество.
Изправих се от ембрионалната си поза и се огледах. Всичко беше спокойно, с изключение на ветреца, който влизаше през счупените прозорци. Кожата и дрехите ми бяха опръскани с лепкава алена кръв, сякаш бях хванала четка за боядисване от погрешната страна. Пулсът ми отказваше да се успокои.
Миг по-късно чух стъпки по стълбите. Алек влетя в стаята, привлечен от шума и разтърсването. Огледа се и ченето му буквално увисна до пода.
Опиянието ми не беше отминало с унищожението на Сол. Шибаната амброзия беше все още в тялото ми и се чувствах дори още по-зле. Въпреки това гневът ми към Алек беше толкова голям, че отново превъзмогнах замъглените си сетива и рефлекси и със скорост, която изненада дори мен, скочих върху него и го съборих на земята. За миг се преобразих и ниското ми и слабо тяло изведнъж се превърна в значително по-мускулесто и силно. Сграбчих Алек и върху лицето му проблясна паника, когато осъзна, че не може да мръдне и на сантиметър от хватката ми. Ударих го силно през лицето. Координацията ми не беше добра, но не се изискваше много, за да упражниш насилие.
— Кой беше той, по дяволите? Сол?
— Не знам.
Ударих го отново.
— Честно, не знам. Не знам — захленчи Алек. — Той просто… ме намери и сключихме сделка.
— Каква беше сделката? Защо ме доведе при него?
Преглътна и задържа сълзите си.
— Секс. Искаше секс. Много любовници, постоянно. Нямаше значение дали мъже или жени, стига да са красиви. Аз не трябваше да ги докосвам. Трябваше само да им давам кристали, докато поискат среща със Сол. После той… Сещаш се.
— Ги изчукваше и ги изхвърляше — довърших аз ядосано. Сетих се за Каси и красивото като фотомодел момче в кафенето. Спомних си желанието на Алек да ме накара да пия амброзия и как отказа да ме докосне, въпреки че много ме желаеше. Бях предназначена за Сол. — Но той не ми даде амбро… от кристалите. А някакъв наркотик, за да ме изнасили по-лесно.
— Не знам — изхленчи Алек. — Хайде, пусни ме.
Затегнах хватката си и го разтърсих. Отне ми малко време да го направя, защото пръстите ми отказваха да се свият. Наложи се да положа усилия, за да запазя гнева в изражението и гласа си.
— Той какво ти даде? Плати ли ти или какво?
— Не. Той само… ме снабдяваше с кристали. Даваше ми колкото искам, стига да му водя хора.
— И така зариби групата — осъзнах аз.
— Да. Това беше единственият начин… единственият начин да станем известни. Това е всичко, което съм искал. Да сключа договор за запис и да стана известен. Беше единственият начин.
— Не — отвърнах аз, — бил е най-бързият начин.
— Чакай, какво направи на Сол? Какво ще правиш с мен?
— Какво ще правя ли? — изкрещях и гневът ми изплува над наркотика. Разтърсих го, удряйки главата му в пода. — Трябва да убия и теб! Знаеш ли какво причини на всички тези хора? На групата? В момента Дъг е в болница заради теб.
Очите му се разшириха.
— Не знаех. Честно. Не съм искал да го наранявам… Аз… аз не можах да му доставя дозата навреме. Трябваше първо да те доведа тук.
Говореше за мен и за другите жертви като за стока. Исках да го вдигна и да го хвърля през прозореца. Можех да го направя. Хората наистина бяха много крехки и въпреки че не можех да поддържам трансформацията си цяла нощ, можех да я задържа достатъчно дълго, за да го нараня жестоко.
Въпреки че по принцип насилието ме отвращава, трябва да призная, че хвърлянето на хора из стая носеше по-голямо удовлетворение, отколкото човек би помислил. След като Доминик умря, издирих продажния лекар, извършил аборта й. Бях трансформирала тялото си в маймуноподобна двуметрова мъжка фигура с огромни мускули. Нахлух в малкия, зловещ кабинет на лекаря, без да губя време. Сграбчих го, сякаш не тежеше и грам, и го запратих в стената, събаряйки разни дребни вещи и така наречените „лекарски принадлежности“. Чувството беше фантастично.