Точно тогава Мария довърши плаката си и той наистина изглеждаше добре. Отидох с колата до копирния център, който обикновено поемаше поръчките ни и им го връчих.
— Не — отсече категорично шефката, внезапно нарушавайки лудешкия ми ритъм. — Не мога да ги направя за по-малко от час. Ще ми трябват може би три часа.
— Час и половина? — изчуруликах аз. — Става въпрос за благотворителност. Появи се спешен случай.
Тя се намръщи.
— Спешен случай в литературата?
— Винаги има спешни случаи в литературата. Знаете ли колко деца в „Пъгит Саунд“ не могат да четат, защото нямат нужните средства за образование?
За щастие бях в бизнеса с книги и знаех цялата черна статистика. Когато приключих с нея, бойната мацка беше на ръба на сълзите. Щяла да изпълни поръчката ми, обеща тя, и то в искания от мен един час.
Докато плакатите се печатаха, отидох до „Фостърс“. Собственикът беше местен, книжарницата не беше голяма като „Емералд Сити“, но също се славеше като местна забележителност. На практика бяхме конкуренти.
Гарет Фостър, собственикът, вдигна глава, когато влязох.
— Работа ли търсите?
— Аз имам работа за вас — казах му чаровно, облягайки се на щанда. — Искам да се свържете с Абел Варшавски от мое име.
Абел Варшавски беше местен писател, който пишеше широко популярни книги за Тихоокенския Северозапад. С Гарет бяха стари приятели, така че Абел имаше изяви само в книжарницата на Фостър.
Гарет вдигна объркано вежди.
— Абел идва само тук. Знаете това.
— Знам. Точно затова не ви помолих да ми дадете номера му.
Споделих с Гарет как половината персонал в „Емералд Сити“ имат здравословни проблеми. Говорих му за благотворителност и литературна статистика. Изтъкнах, че всъщност не сме конкуренти, тъй като той беше в „Кепитал Хил“, а аз в „Куин Ан“. Освен това в книжната индустрия всички бяхме едно голямо семейство. Всички имахме едни и същи цели.
— Господи, жено — промърмори той, когато приключих. Мисля, че не си бях поела дъх по време на цялата тирада. — Сигурна ли сте, че не си търсите работа?
— Искам Абел само за тази вечер.
Той захапа устната си.
— Дали е възможно Мортенсен да дойде някой път да раздава автографи при нас?
— Хм — замислих се, пазаренето беше в кръвта ми. — Зависи. Вие затваряте няколко часа по-рано от нас, нали? Ще може ли да ми пратите няколко човека да помогнат довечера? Ще им платим, разбира се.
— Много сте наперена — промърмори той. Втренчи се в мен, все още обмисляйки, но вече знаех, че е в ръцете ми. Не можеше да устои. — Добре. Но само ако Мортенсен дойде в пиков момент, като например излизането на следващата му книга.
— Съгласна съм — не ми харесваше да деля с него Сет, но много големи автори правеха по няколко представяния в Сиатъл, когато излизаше тяхна книга. Дано Сет не се разсърдеше, че го пласирам. Е, както и да е. Щях да мисля за това по-късно.
Преди да си тръгна купих от Фостър всички броеве на „Америкън мистъри“ и „Гласът на жените“. Той се поколеба за момент, докато ги маркираше.
— Хей — погледна ме той. — Може би не сте чели разказа, който Мортенсен написа…
— Ами, нека кажем — че той не е първият, когото съм вдъхновила — казах с безгрижна усмивка, вече не ми пукаше за двойничката ми Женивиев.
Като подарък на тръгване дадох на Гарет и един от рекламните ни плакати — бях поискала в копирния център да направят няколко копия, които да взема със себе си, преди да започнат голямата поръчка.
Втренчи се в плаката невярващо.
— Вече сте включили Абел в списъка! Още преди да говорите с мен!
Оставих го зяпнал и отидох да взема плакатите. Върнах се в книжарницата и ги разпределих между трима служители като ги въоръжих и с по един списък на местата, на които да ги сложат. Отпратих ги и се заех с последните приготовления — най-вече разместване на оборудване и разпределяне на задълженията на служителите за вечерта.
В шест часа сякаш се беше случило чудо. Обикновено автографи се раздаваха в кафенето на втория етаж. И днес там щеше да бъде сърцето на шоуто, но накарах да разчистят и останалата част от втория етаж. Наложи се да местим лавици и витрини, докато писателите говореха, но това нямаше значение. Хората искаха да чуят любимите си автори, не да се ровят в книгите.