Можех и щях да я побъркам. Все пак бях добър екипен играч. И за двата отбора.
Стиснах ръката й и се приближих към нея.
— Чувствам се по абсолютно същия начин.
Глава 22
Сервитьорът ми донесе още един гимлет, когато изпих последния. Добър човек, помислих си аз. Заслужаваше щедър бакшиш.
Четири дни след Изумрудения литературен фест седях в „Избата“ с Джером, Картър, Хю, Питър, Коди и Бастиен. Обичайните заподозрени. Не бях виждала никого от тях от дни. Гледах да не се набивам на очи; в общи линии излизах само, за да отида на работа.
Не се бях чувала и със Сет през това време.
Никой не говореше. Просто стояхме в тъмното и пиехме питиетата си. Хората в заведението се разхождаха наоколо и се смееха, но ние бяхме в ъгъла на тишината. Можех да разрежа с нож неловкото напрежение помежду ни. Накрая не издържах и въздъхнах.
— Добре — сопнах се аз. — Стига преструвки. Знам, че сте гледали видеото.
Сякаш изпуснах въздух от балон. Всички задръжки паднаха. Хю проговори пръв, очите му блестяха от възхищение.
— Исусе! Това беше най-доброто, което някога съм гледал! — Гледах го може би десет пъти — добави Питър. — И не ми омръзва.
Очарованият поглед на Коди говореше сам по себе си. Глътнах половината чаша на един дъх:
— Понякога не мога да повярвам, че това е животът ми. Бастиен беше свършил достойна за „Оскар“ работа, улавяйки с камерата романтичното ми приключение с Дана. Тя така и не забеляза плуващата във въздуха камера — само инкубът беше невидим. Разбира се, Дана беше прекалено заета да забележи каквото и да е. Аз се бях погрижила за това. Може и да се наслаждавах на уменията си да доставям удоволствие и да отвличам вниманието, но след като действието на амброзията премина, не ми се искаше да излагам на показ точно тази моя способност, също както не исках да ме свързват с героинята от разказа на Сет. Поне никой не знаеше коя е Табита Хънтър.
— Фльор, кълна се, направи неща, за които дори аз не знаех — подразни ме Бастиен.
— О, млъкни — отвърнах му, защото бях наясно, че лъже. — Цялата ситуация е достатъчно неловка. Не мога да повярвам, че успя да го пуснеш в интернет само за няколко часа.
Той вдигна рамене.
— Защо да пазя такава добра новина само за себе си?
Очите на Джером блестяха от удоволствие.
— Не се чувствай неловко. Това, което направи, е достойно за медал. Ще станеш сукуба на годината.
— Страхотно — казах аз. — Може би сега ще получа талони, които няма да са изтекли.
— Шегувай се колкото искаш — продължи демонът, — но ти вся хаос в силна религиозна група. Това определено трябва да се отпразнува.
И вероятно щеше да реши проблемите на Бастиен. Вярно, не той беше в светлината на прожекторите, но се погрижих Джером да подчертае ролята му в официалния писмен доклад. Според мен демонът беше наясно, че малко преувеличих заслугите на Бастиен за тази лудория, но за него техническите подробности нямаха значение. Независимо от написаното в доклада, дяволската общност знаеше, че именно сукубата на Джером е на това толкова популярно видео. Репутацията на шефа ми беше стигнала до небето.
А колкото до КЗСЦ… Е, да, при тях категорично цареше хаос. Дана подаде оставка, още щом скандалът избухна. Внезапно изгубила силния си лидер, групата изпадна в объркване и се лашкаше насам-натам без ясна посока. Горкият Бил. Освен проблема с невярната съпруга, той трябваше да поправи нанесените щети и все по-силно да отстоява позицията си относно семейните ценности, за да спаси политическата си кариера. Изборите бяха следващата година и не беше ясно какво щеше да стане с него.
Изпитвах смесени чувства към случилото се. Разбира се, мразех ужасната дейност на КЗСЦ и се радвах да ги видя на дъното. Дана обаче, въпреки многото й недостатъци, имаше чувства към Табита. Едва ли я обичаше, но чувствата й бяха искрени. Беше се открила пред мен, а аз й се подиграх. Дори и да успееше да се измъкне от тази каша, вероятно никога повече нямаше да приеме сексуалните си влечения. Щеше да ги потисне и да продължи кампанията за нетолерантност към хомосексуализма. Това ме притесняваше, както по отношение на личния й живот, така и по отношение на политическата й кариера.
— А когато не съсипва консервативни кучки — отбеляза Хю, — в свободното си време унищожава богове. И наистина ли наби онова хлапе? Направо си невероятна.
— Не забравяйте и за Изумрудения литературен фест — усмихна се Коди закачливо. — Боже, не мога да повярвам, че го изпуснах.