— Е, добре. Имаме сделка.
Прибрах се вкъщи, опиянена от мисълта за новата ми работа. Пейдж щеше да ми липсва, но колкото повече мислех, толкова повече се вълнувах, че ще бъда управител на книжарницата. Определено трябваше да се отпразнува, така че се обадих на Хю и вампирите и излязохме. Беше ми хубаво с тях, но честно казано ми се искаше да празнувам с някого другиго.
Пих до късно и на другата сутрин се успах. Когато се събудих, Обри беше легнала върху врата ми; бях на косъм от задушаването — само една котка би се чувствала удобно в такава поза. Часовникът сочеше 12, а аз лежах на топло под завивките и се чудех какво да правя. Книжарницата не работеше. Беше Денят на благодарността.
Телефонът звънна. Претърколих се да го взема и едва успях да се спася от ноктите на Обри, които за малко да се забият в сънната ми артерия.
Вперих поглед в името на Сет на дисплея, сякаш надписът имаше магически сили. Поех си дълбоко въздух и вдигнах.
— Честит рожден ден — казах и се постарах да прозвуча весело, а не съвършено ужасено.
Имаше пауза и после тихо, изненадано подхилкване. Не знаех какво да очаквам — чувахме се за пръв път след драмата миналата седмица, но смехът му не звучеше заядливо. Освен ако не се смееше злорадо, че сърцето ми кърви и моля за прошка.
— Благодаря — каза той, прозвуча по-спокойно. — Но… хм, не ти вярвам.
— За какво не ми вярваш?
— Че наистина ми честитиш рождения ден.
— Но нали точно това казах?
Настъпи дълго мълчание. Притеснението ми нарастваше с всяка секунда.
— Ако го мислеше, щеше да дойдеш на купона ми.
— На купона ти? — повторих сковано аз.
— Да, забрави ли? Андрея те покани.
Не бях забравила. Мислех за това всеки ден през цялата седмица.
— Не знаех, че още съм поканена — поколебах се, сърцето ми се късаше. — Не знаех, че искаш да дойда.
— Е, искам. Така че побързай. Закъсняваш.
Затворихме и аз седнах в леглото. Сет най-накрая се бе обадил. И искаше да ме види. Сега. Какво щеше да се случи? Какво трябваше да направя? Погледнах Обри и въздъхнах.
— Май трябваше да запазя за себе си последната доза амброзия, а?
Глава 24
Сет ме смъмри, че отидох късно, но при пет дъщери семейство Мортенсен винаги закъсняваха и никой друг не обърна голямо внимание на това.
А и в цялата суматоха никой не забеляза, че с него не говорехме много. Момичетата бъбреха достатъчно за всички и присъствието им ми действаше успокояващо. Както винаги не можеха да ми се наситят — катереха се върху мен и ме дърпаха за ръкава, за да са сигурни, че имат пълното ми внимание. Наслаждавах се на всичко това с лека горчивина. Бях убедена, че със Сет сме на ръба на раздялата и не можех да спра да мисля, че може би за последен път съм с прекрасното му семейство.
Андрея привлече вниманието ни с истинска празнична трапеза за рождения ден на Сет и Деня на благодарността. Както разбрах, Тери и Сет й бяха помогнали, но не можех да спра да се чудя как успяха да приготвят всичко, докато се занимаваха и с децата.
— Когато станеш родител, се налага да вършиш няколко неща едновременно — информира ме тя. — Ще разбереш какво имам предвид, когато имаш деца.
Усмихнах й се учтиво, без да се опитвам да й обяснявам, че няма да имам деца.
— Освен това — каза Тери с усмивка, — разбрахме, че си нещо като жената чудо. Сет ни разказа за лудия купон, който си спретнала в книжарницата.
— Чичо Сет каза, че било супер — добави Бранди.
— Беше фест — поправих ги аз и погледнах изненадано Сет.
Не можех да разгадая какви бяха чувствата му към мен.
Беше ме поканил и явно ме беше похвалил. Това не се връзваше с бедствието, което очаквах след инцидента с Бастиен и предвид първоначалната му изумена реакция към случилото се.
След вечеря Сет отвори подаръците, повечето от които бяха книги и нови попълнения към шантавата му колекция тениски.
— Къде е твоят подарък? — попита ме Кендъл.
— Оставих го вкъщи.
Останахме още малко и си поприказвахме; страховете ми се засилиха, докато се чудех как ли ще завърши вечерта. Накрая купонът се разпусна и Сет ме попита дали искам да отидем някъде.
Поех си дълбоко въздух. Сега или никога.
— Да отидем у нас.
Пристигнахме, настанихме се на дивана (на благопристойно разстояние един от друг) и говорихме за всичко, но не и за връзката ни. Казах му за повишението в работа и приех поздравленията му. Той сподели интересни коментари на фенове, които получил по време на раздаването на автографи. Продължихме в този дух почти трийсет минути и накрая аз не издържах.