— Е, не. Това е прекалено шантаво. Исках да кажа, че си имала шанс да правиш секс с някой, който ти харесва. Винаги когато се замисля какво правиш… — затвори очи за момент. — Представям си, че те изнасилват отново и отново. Мразя това. Направо ми се повдига. Доволен съм, че си била с любим за теб човек… Макар и да не бях аз. И ти заслужаваш веднъж хубав секс.
— Ти също — казах, съкрушена от безкрайната безкористност на Сет. — Знаеш ли… ако искаш, можеш да намериш някого, с когото да правиш секс просто така… Е, би могъл. Колкото да посрещнеш физическата нужда. Няма да имам нищо против.
Или поне така мислех; с леко притеснение си припомних ревността към кореспонденцията му с Мади.
Той ме погледна сериозно.
— Аз не правя секс, само за да посрещна физическата нужда. Не и ако мога да се въздържа. Сексът може да не е задължителна част от любовта, но той е израз на любовта. Трябва да го правиш с някого, когото обичаш.
Отговорът не ме изненада. Всъщност изведнъж ме подсети за нещо.
— Хей, имам подарък за теб.
Въпреки неизяснените ни отношения, все пак бях избрала двайсет от най-добрите снимки, които Бастиен ми беше направил и тази седмица бях накарала Хю да ми ги разпечата. До този момент не знаех дали ще имам възможност да ги дам на Сет. Бяха в спалнята, вързани с розова панделка.
— Подаръкът ти за рождения ден — протегнах ръка да му дам снимките.
— Чакай — каза той. Отвори чантата, в която носеше лаптопа си и миг по-късно ми подаде няколко листа хартия. Връчих му снимките. Седнахме, без да кажем нищо, всеки разглеждаше подаръка си.
За част от секундата помислих, че все пак ми дава да прочета ръкописа му. След няколко реда осъзнах, че написаното е за мен. Беше нещо, което ми беше обещал преди време. Подробно описание на всички неща, които би искал да можем да направим.
Докато го четях, изгубих представа за света около мен. Беше написал нещо изключително. Част от него беше като поезия. Изкусно написана ода за красотата ми, за тялото ми и за характера ми, които накараха сърцето ми да затрепти. Друга част беше безсрамно подробна. Гореща и секси. Тази част би накарала случката в асансьора между О’Нийл и Женевиев да изглежда като урок в детската градина. Усетих как кръвта нахлу в бузите ми, докато четях.
Когато приключих, го погледнах, без да мога да дишам. Той ме наблюдаваше, снимките отнемаха по-малко време от четенето.
— Взимам си думите обратно — каза ми той, вдигайки една от снимките. На нея бях възседнала гола един стол. Краката ми висяха отпуснати отстрани и лакираните ми в розово нокти се виждаха прекрасно. Една от книгите на Сет с твърда корица лежеше на хълбока ми. — Може би все пак сексът е задължителна част от любовта.
Погледнах към страниците.
— Да. Може би е така.
Постояхме за момент и после избухнахме в смях. Той потърка очи.
— Тетида — каза замислено, — какво ще правим с нас?
— Не знам. Снимките да не са влошили нещата?
— Не. Прекрасни са. Благодаря. Те са добър начин да те имам… въпреки че не мога наистина да те имам.
Една идея бавно пропълзя в съзнанието ми. Снимките предполагаха само гледане. Гледането беше безопасно. Но не беше нужно да гледа само двуизмерен образ.
— Може би… може би ще ме имаш наистина. — Той ме погледна с насмешка и аз бързо се поправих. — Но без да пипаш. Ела.
— Звучи ми опасно — каза той, когато го заведох в спалнята.
Залезът придаваше на стаята подходяща атмосфера. Посочих му един стол в ъгъла.
— Седни там.
Аз отидох в другия ъгъл с надеждата, че разстоянието е достатъчно голямо.
— Ти какво… О! — Думите замряха и той преглътна. — О!
Плъзнах бавно ръце по ханша и към гърдите ми, нагоре до горното копче на блузата. Преднамерено бавно разкопчах копчето. После, също толкова внимателно се преместих на следващото копче. И на следващото. След това разпуснах косата си и я оставих да се разпилее по раменете ми.
За да правиш стриптийз, трябва да се освободиш от всички задръжки. Трябва и да можеш да устоиш на изкушението. Естествено, да го правя пред Сет, когото обичах, беше като да вляза в непознат за мен свят. Нервно потръпнах, но външно не го показах с нищо. Бях на сцената и се движех с жарка увереност, понякога наблюдавайки собствените си ръце, понякога улавяйки погледа му. Това беше част от подаръка ми за него. Явно му харесваше да гледа тялото ми, въпреки че стоеше, без да мръдне, с широко отворени очи и внимателно контролирано изражение.