Миг по-късно чух, че Сет се изправи. Припряно се приближи към мен и седна на ръба на леглото. Вгледахме се един в друг, никой не проговори — очите ни бяха достатъчно красноречиви. Той протегна ръка, сякаш да погали бузата ми, но я дръпна.
— Страх ме е да те докосна — прошепна той.
— Да. Може би… трябва да стоиш на разстояние още малко. Просто за всеки случай.
— Връщам си думите обратно за онова, което казах за стриптийза. Това беше най-доброто нещо, което някога съм виждал — усмихна се той. Не, ти си най-доброто нещо, което някога съм виждал. И всичко, свързано с теб.
Усмихнах му се в отговор.
— Може би намерихме задна вратичка.
— За теб може би. Аз обаче… се чувствам малко… неловко точно в момента. Радвам се, че най-накрая ти изпита наслада.
Изправих се рязко.
— А защо ти да не можеш?
Усмивката му се стопи.
— Какво? Да отида в банята ли?
— Не. Тук.
— Шегуваш се.
— Не. — Можех да усетя как устните ми се извиват в дяволита усмивка. — Иначе не е честно. Аз го направих за теб, сега е твой ред.
— Аз… не. Не. Не мога да го направя.
— Разбира се, че можеш. Какво толкова?
— Да, но…
— Никакво „но“. Ти си този, който все говори за откровеност и споделяне.
— Хей, това изобщо не е същото!
— Същото е — претърколих се и заех не точно застрашителна поза, но горе-долу. Погледнах го заплашително. — Как смяташ, че успях да го направя? Мислех за теб. Представях си, че си в мен и отворих тялото си за теб. Открих ти се. Исках да видиш всичко, да не остане нищо скрито. А сега искам ти да направиш същото за мен. — Наведох се към него и започнах да дърпам тениската му. — Искам да видя как свършваш. Искам да видя как се отдаваш на желанието. Искам да видя лицето ти, докато се докосваш и мислиш за мен.
— А казват, че аз имам дар слово — затвори очи за момент. — Не мога да повярвам, че имаш такова влияние върху мен.
Издърпах тениската му с надпис „Спам“ над главата му.
— Чакам.
Сет впери поглед в мен, после внимателно и колебливо започна да събува панталона си. Хвърли го на пода и пристъпи към очарователните си памучни боксерки. Спря за момент, очевидно притеснен и после ги събу с едно бързо движение, преди да е размислил. Погледнах го очаровано, виждах го гол за пръв път. Когато погледът ми се насочи между краката му, трябваше да се насиля да запазя спокойното си изражение. Бастиен го беше подценил.
— Това ще бъде трудно.
— Така като гледам, не чак толкова.
— Не се шегувам.
— Съжалявам. Отпусни се, това е ключът — отдръпнах се и застанах на безопасно разстояние. — Забрави всички задръжки. Мисли само как се чувстваш.
Той кимна и си пое дълбоко дъх.
— Благодаря, тренер. Би ли се обърнала настрани… Да. Така. А сега — ръката. Да, сложи я там. Идеално. — Поклати глава, имаше почти комично изражение, едновременно на страдание и на нетърпение, когато ръката му бавно се придвижи надолу. — Трябва да те виждам добре, за да го направя. Така няма да гледам себе си. Ако мисля за това, което правя, ще осъзная колко е абсурдно всичко.
— Добре — казах и се настаних по-удобно. — Тогава не поглеждай надолу.