— Не знам. Държа се резервирано към мен, сама видя.
— Мислех, че винаги се държи така. А и изглеждаше много по-отзивчива, отколкото с мен.
— Не. Трябваше да я видиш, когато разговаряхме по-рано тази вечер. Беше много по-приветлива. Определено се затвори, когато те видя.
— Съжалявам — казах отново, чувствайки се глупаво. — Може би все пак не трябва да гледам представлението от първия ред. Ще попреча на стила ти. Или по-скоро ще го съсипя.
Буреносното му изражение се задържа още малко, после изчезна като пометени от вятъра облаци. Такъв беше моят Бастиен. Лесно се ядосваше, лесно му минаваше.
— Няма значение, Фльор. Дори и ти трябва доста да се постараеш, за да „съсипеш стила ми“. — Потупа крака си и се усмихна. — Ела, сестричке, и ще ти кажа останалата част от гениалния ми план.
Завъртях очи:
— Такова семейство ли сме?
Усмивката му стана още по-широка и аз седнах — не можех да устоя на шантавия му чар. По много познат начин той преметна ръка около мен и аз се сгуших в него. Приятно ми беше да усещам допира и спокойствието на друго живо същество, без значение дали в жеста имаше нещо романтично или не.
— Значи към смахнатия ти план има и още?
— Не е точно част от плана, а по-скоро различен план. Нещо като резервен план.
— О, не. Започва се.
— Естествено, предпочитам да опозоря Дана в хоризонтално положение, но, макар че вероятността да не успея е минимална, ако това все пак не стане, има и друг, не толкова вълнуващ — но пък ефективен — начин да го направя. И ти ще ми помогнеш.
— Как?
— Ще проникнем в къщата й.
Глава 5
Отдръпнах рязко глава от него. — Какво?
Бастиен се забави с отговора си за миг, очевидно развеселен от реакцията ми.
— Чу ме. Ще влезем вътре. Чух Бил да казва, че цялото семейство няма да си е у дома вдругиден през нощта.
— И, моля те, кажи ми как ще я замесим в скандал, като влезем с взлом в дома й? Като докажем на света, че алармената й система не е толкова добра, колкото си е мислела?
Той се засмя.
— Не, като разгледаме документите й и намерим някакво компрометиращо доказателство. Пари, изпрани от КЗСЦ. Незаконни средства за постигане на целите на групата. Може би дори любовни писма от печално известното момче по поддръжката на басейна. Знаеш, все трябва да има нещо.
— Бастиен, това е…
— Изискано?
— Абсурдно. Дори за нас.
— Не е. Както казах, това е резервен план. Вероятно изобщо няма да се стигне до там. Сигурно в момента е под душа и мастурбира, фантазирайки си за мен.
— Да, имаше вид на такъв човек — подхвърлих заядливо. — Но по-скоро дезинфекцира басейна, след като го оскверних. Е, резервен план или не, ще трябва да проникнеш в дома й сам.
— Хайде! Ще бъдем невидими. Нищо не губим.
— Не това е проблемът. Проблемът е, че не правя такива неща.
— Ние сме агенти на злото. Изкушаваме невинни и изсмукваме живота им. Как влизането с взлом може да е по-лошо?
Стиснах устни и поклатих глава.
— Мислех, че радиопредаванията й те вбесяват. Не искаш ли да видиш падението й?
— Явно не достатъчно силно.
Отправи ми втренчен поглед.
— Знаеш ли, че от КЗСЦ наскоро изритаха една жена, защото напуснала съпруга си? Биел я постоянно, два пъти стигала до болница. Когато събрала кураж да го изобличи, Дана я заклеймила и казала, че е опорочила светостта на брака. Не се била постарала да оправи нещата.
Изстенах.
— Не ми разказвай такива неща.
— Та, да или не?
— Голяма си досада, знаеш ли?
Целуна ме по бузата и ме прегърна.
— Учил съм се от най-добрите.
На другата вечер отидох на концерта на Дъг, пристигнах по средата на изпълненията на подгряващата група. В един ъгъл видях няколко колеги от книжарницата, но все още нямаше и следа от Сет. Част от мен съжали, че се разбрахме да дойдем поотделно, но после си припомних един откъс от разказа на Сет, в който Женевиев наплясква О’Нийл. Вече не съжалявах чак толкова.
Докато чаках на бара за водка гимлет, познат силует изникна до мен.
— Здрасти-здрасти, красавице.
Усмихнах се на басиста на Дъг — Кори.
— Здрасти и на теб. Готови ли сте? Вече сте звездите на шоуто.
Той отвърна на усмивката ми, очите му горяха. Изглеждаше заплашителен и свиреп, носеше много черно и имаше пиърсинги навсякъде. Освен това беше един от най-свестните хора, които познавах.