Когато вече му се виждаше краят, бях сигурна, че книжарницата ще изгори до основи, докато ме няма. Накрая успях да се измъкна, стигнах до центъра, намерих къде да паркирам и се вмъкнах в театъра, точно когато гасяха светлините. Останала без дъх, се отпуснах на седалката между Сет и тринайсетгодишната му племенница Бранди. От другата му страна братът на Сет и жена му ми махнаха.
Бранди се усмихна. Когато се срещнахме за пръв път, се срамуваше, но сега се отнасяше към мен като към каката, която никога не е имала. Ако със Сет някога се разделяхме, не бях сигурна, че ще мога да стоя далеч от семейството му.
— Не мислех, че ще успееш да дойдеш — каза ми тя, едва виждах чертите й на слабото осветление.
В далечното минало хората щяха да кажат, че тя и майка й имат „ленена“ коса, но вече никой не използваше тази дума. Въпреки това според мен беше много подходящо определение, гледайки бледите златисти отблясъци.
— Просто закъснявам, както е модерно — прошепнах. — Не забравяй това, когато пораснеш. Трябва да държиш мъжете в напрежение. Започнат ли да приемат всичко за даденост, с тях не може да се живее.
Бранди се засмя. Сет само се усмихна, но очите му излъчваха одобрение, докато ме оглеждаше. Бях облечена с виненочервена коприна и косата ми беше прибрана на френски кок. Очите му (отдавна бях открила това) можеха да бъдат също толкова красноречиви и изразителни, колкото и писателските му умения. Съобщенията, които ми изпращаше, не биха могли да минат за прилични на публично място. Той постави ръка върху моята и ръцете ни останаха на бедрото ми до края на представлението. Хванах се, че мисля повече за ръката му, отколкото за отличната пиеса.
После се застояхме със семейството му във фоайето, за да се видим. Тери и Андрея Мортенсен бяха чудесни хора, които винаги се отнасяха към мен с искрена доброта. Познавах антисоциалните навици на Сет и може би гледаха на връзката ни като на последен влак за него. Бранди потвърди това, когато отидохме заедно до тоалетната.
— Татко каза на чичо Сет да гледа да не прецака нещата — информира ме тя, докато си миехме ръцете. — Въпреки че чичо Сет е известен, направо не било за вярване, че имал жена като теб.
Засмях се и пригладих полата на роклята ми.
— Не съм много сигурна. Не мисля, че баща ти оценява Сет достатъчно.
Бранди ми отправи мъдър поглед, достоен за по-възрастен човек.
— Чичо Сет прекара миналия Свети Валентин в библиотеката.
Върнахме се във фоайето и поговорихме още малко, преди Тери да заяви, че е време да се притекат на помощ на бавачката на другите им четири дъщери. Андрея докосна ръката ми, когато тръгвахме.
— Ще дойдеш на купона за рождения ден на Сет, нали?
Изгледах всички изненадано.
— Кога е?
— На Деня на благодарността. Понякога се падат в един и същи ден.
— Голям виц, получаваш и пуйка, и подаръци — отбеляза Тери. Беше по-нисък и по-гладко обръснат от Сет, но иначе приличаше много на по-големия си брат.
— Дори не знаех, че рожденият му ден наближава — погледнах обвинително Сет.
— Бях забравил — ако беше някой друг, това вероятно щеше да е лъжа, но на него му вярвах.
— Е, ще дойдеш ли? — Андрея отново ме изгледа така, сякаш отчаяно иска да подпомогне любовния живот на Сет. Сигурно можех да си издействам хонорар за появата си на партито.
— С удоволствие.
Този път със Сет отидохме у тях. Трансформирах любимата си пижама — памучно долнище и потниче — и се промъкнах в леглото при него. То беше по-голямо от моето и имаше пухена завивка, както и мече на име Дамокъл с тениска на Чикагския университет.
В тъмното, все още под впечатлението на пиесата, се заприказвахме за „Емералд Сити“ и после минахме на книгите като цяло. И двамата бяхме чели много и най-различни книги и скачахме от автор на автор и от жанр на жанр. Възхищавахме се от Тони Морисън и Тенеси Уилямс. Никой от нас не беше успял да прочете докрай „Ана Каренина“. Сет мразеше Джейн Остин, която аз обожавах. Докато спорехме за това-онова, с облекчение забелязах отново, че наистина имахме много общи неща. Сексът не беше единственото нещо между нас, дори и да беше единственото нещо, което стоеше между нас.
Някъде посред литературната дискусия започнах да се унасям. Дългият ден ме беше изтощил и сънят бе жадуван разкош. И Сет изглеждаше изморен. Приближихме се един до друг, лягайки настрани, краката ни се докосваха.