— Защо ми се извиняваш?
— Защото… ами ти не правиш така.
— Как?
— Не пушиш трева. Не пиеш. Боже, ти дори избягваш кофеина. Не мислиш ли, че съм малко… не знам… покварена?
— Покварена? — той се засмя. — Изобщо. Между другото наистина ли вярваш, че не съм опитвал?
Тази идея беше толкова шокираща, че ме накара да замръзна. Спрях да се тъпча.
— Ами… не знам. Мисля си, че… ами не. Или си имал някакво трагично преживяване… например си се напил и си се блъснал в пощенска кутия или си се съблякъл на публично място и затова сега избягваш подобни пороци.
— Това би било трагедия. Но не се тревожи, бях се отдал на много „пороци“ в колежа. Затова ми трябваха шест години да се дипломирам. Заради това и защото няколко пъти сменях специалността си. Накрая реших да стана пълен въздържател. Преди не се харесвах. Трезвеността се отразява по-добре на писането, а и говоря големи глупости, когато съм пиян или друсан.
— Да — казах неспокойно, опитвайки се да си спомня какво съм казала тази вечер. Всичко ми беше като в мъгла. — Значи не мислиш, че съм… знам ли… безсрамно пиянде?
— Не. Стига това да не ти вреди — той огледа подозрително глезена ми. — За мен няма значение. Честно, една от причините да те харесвам е, че си толкова… не знам… Обичаш живота — погледна настрани, развеселен от мислите си. — Ти си безстрашна. Дръзка. Не те е страх да се забавляваш. Просто отиваш и взимаш каквото поискаш. Харесва ми вихъра, в който съществуваш. Завиждам ти. Наистина е забавно — той се усмихна. — Преди мислех, че ми трябва някой като мен, но сега съм сигурен, че бих се отегчил до смърт от някоя моя версия. Изненадан съм, че понякога не те отегчавам.
Зяпнах.
— Шегуваш ли се? Ти си най-интересният човек, когото познавам. Освен Хю може би. Все пак той прави силиконови гърди и купува души. Не можеш да се съревноваваш с това. Но пък той не е сладък колкото теб.
Усмивката на Сет стана по-широка и той стисна ръката ми. Отново ни обгърна тишина, но този път се чувствах уютно.
— Благодаря ти, че ме спаси — казах бавно, — и че… ами… съжалявам за снощи. Извинявай, че се затворих в себе си.
Лицето му стана сериозно.
— Не, аз съжалявам. Трябваше да…
— Не — казах твърдо. — Не се обвинявай. И аз сгреших. И аз бях виновна. И наистина аз бях тази, която започна. Трябваше да повдигна темата веднага. Особено след като сутринта ми направи палачинки. Знаеш ли, тази идея много ми хареса — погледнах го красноречиво.
— Не трябваше да правим онова, което направихме… в леглото… но поне успяхме да спрем. А това все пак е нещо.
Кимнах, смачках торбата от „Тако Бел“ и я хвърлих в коша в другия край на стаята. Уцелих.
Той ме изгледа с топли и любящи очи. Въздъхна и отново се замисли. Очевидно следваше нещо още по-сериозно.
— Искам пак да опитаме да спим в едно легло, но предполагам… трябва си дадем почивка за известно време.
Отвърнах на въздишката му с въздишка.
— Да. Сигурно. — Хрумна ми нещо, вдигнах глава и го погледнах сериозно. — Питам хипотетично. Нищо не предлагам, така че не си вади грешно заключение. Би ли жертвал част от живота си, за да спиш с мен? Искам да кажа… не само да спим…
Засмя се високо, но в смеха му звучеше горчива ирония.
— Тетида, бих дал част от живота си, за да правя много неща с теб.
Това ме заинтригува.
— Какви например?
— Ами… не е ли очевидно?
Наведох се към него. Може би въздействието на тревата още не бе отминало и ме караше да се чувствам разгонена (все пак в една друга реалност, нямаше ли да правим секс за одобряване?), но изведнъж отчаяно поисках да ми каже какво иска да прави с мен.
— Кажи ми.
Поклати глава.
— Не мога. Знаеш какъв съм — очите му се присвиха замислено. — Бих могъл… Бих могъл да го напиша обаче.
— Наистина? Но няма да го публикуваш?
— Не, няма да го публикувам.
— Това ми харесва.
Сигурно съм го изгледала с очакване, защото той се засмя.
— Не тази вечер, Тетида. Не тази вечер. Мисля, че и двамата трябва да поспим.
Бях разочарована, но прозрях мъдростта в думите му. Предполагам, ако имаше повече време, щеше да опише всичко по-хубаво. Освен това беше невъзможно да съм тъжна, след като напрежението от случката снощи се беше стопило. Хармонията и любовта се бяха върнали и докато го гледах, усещах как чувствата ми към него се засилваха с всяка секунда. Поговорихме още малко, целуна ме леко по устата и се изправи. Гледах нещастно как си тръгва, искаше ми се да беше останал.