Преди да се отдам на съня, си позволих удоволствието да си представя всички неща, които аз исках да направя с него. Списъкът беше дълъг и заспах, преди да прехвърля и малка част от него.
Глава 8
— Джорджина?
Откъснах се от деликатния проблем, за който Тами беше поискала помощта ми. Един клиент се опитваше без касова бележка да върне една камара книги с наръфани страници и скъсани корици. Твърдеше, че вече имал същите книги, и че тези му били подарени за рождения ден.
— Само секунда — отвърнах на Бет. — Трябва да приключа с това.
— Добре — каза тя. — Мисля, че трябва да провериш Каси.
— Каси?
— Да. Тя е горе в кафето.
Това привлече вниманието ми. Довърших разговора си с клиента и му обясних учтиво, че не можем да приемем книги в такова състояние. Ако другите екземпляри имаха по-добър вид, можеше да донесе тях. Той се цупи и спори още малко, но накрая се предаде. Завъртях очи, след като си замина. Едно нещо никога не се променяше у хората — винаги се опитваха да получат нещо от нищо. Затова и адът не оставаше без работа.
Намерих Каси в кафето пред чаша вода. Под очите й имаше тъмни кръгове и не беше обърнала обичайното за нея внимание към грима и прическата си. Гледаше мрачно масата, очите й бяха празни и изцъклени.
— Здрасти — казах меко и придърпах стол срещу нея. — Как си? След миг закъснение тя вдигна глава, но така и не ме погледна.
— Добре.
— Сигурна ли си? Не изглеждаш никак добре.
— Не знам — гласът й беше равен, отнесен. — Снощи си легнах късно, това е. Съжалявам. Съжалявам, че идвам в този вид.
— Няма проблеми. И аз съм купонясвала по цяла нощ.
Проблемът беше, че Каси не изглеждаше да има махмурлук. Определено й имаше нещо… но не можех да разбера какво. Беше странно.
— Къде си била? На купон?
— Да. Групата на Дъг пак организира парти.
— Наистина ли? — това беше новина за мен. — Сигурно е било супер.
— Не знам.
— Как така? Нали си била там?
Сбърчи чело, в кафявите й очи проблесна объркване.
— Аз не… помня. Глупаво, нали? Май добре съм се подредила. Помня… че бях с Алек. После си тръгнахме. Отидохме някъде.
— Не знаеш къде?
Изглеждаше разстроена и затвори очи.
— В някаква голяма къща и… не знам. Просто… не мога да си спомня. Съжалявам, Джорджина. Не трябваше да идвам днес. Съжалявам.
— Няма нищо. И нямаш представа какво си правила с него? Нищо ли не си спомняш?
Поклати глава. Не трябваше да се бъркам в личния живот на колегите си, но нещо ме притесняваше. И то не се отнасяше само до предубеждението ми към Алек. Спомних си как предлагаше алкохол на жените и ги канеше да отидат на друго „по-интересно“ място. Каси не помнеше какво се беше случило и това говореше за наркотици.
— Алек даде ли ти нещо?
За пръв път в разговора ни глуповатото й изражение изчезна и тя застана нащрек.
— Аз… не. Не.
Тя обаче лъжеше. Бях сигурна. Защо? Страхуваше се от него? Чувстваше се неловко? Не можех да продължавам да я разпитвам. Изглеждаше съсипана. Казах и да се прибере и да си почине, не се наложи да я убеждавам дълго.
Заех мястото й на касата, ядосана на онзи идиот Алек. Гневът ми се подхранваше и от факта, че се чувствах безпомощна. Животът на Каси не беше моя работа и докато не признаеше, никой не можеше да обвини Алек.
Каси си тръгна, Пейдж отново беше болна, а Уорън играеше голф във Флорида; затова и почувствах облекчение, когато Дъг се появи. Изглеждаше енергичен както винаги и се надявах да оправи мрачното ми настроение.
— Чух, че сте организирали купон.
— Да — усмихна се той, работеше на съседната каса. — Търсих те, но не си беше вкъщи.
— Бях на друг купон. Да си забелязал нещо странно между Каси и Алек снощи?
— В какъв смисъл странно? Изглеждаха във вихъра на купона.
— Нищо друго?
— Не. Поне не съм забелязал. Защо? Той интересува ли те? Малко е млад за теб, но ако си му навита, ще ти дам номера му.
— Категорично не!
— Леле! — възкликна той внезапно. — Я виж това!
Вдигна една от книгите, които клиентката му плащаше.
Беше любовен роман, на корицата имаше широкоплещест мъж и силно надарена жена. Главата й беше извита назад, устните й бяха отворени като за въздишка, а роклята й се свличаше по тялото.