— На бас, че вътре има доста пикантни неща. Няма нищо по-яко от нещо възбуждащо и малко време, прекарано насаме, а?
Той намигна на клиентката, която почервеня и не каза нищо. Подаде парите и изчезна колкото може по-бързо.
Ужасена, игнорирах клиентите, които чакаха на опашката, и дръпнах Дъг за ръката настрани от касата.
— Какво беше това, по дяволите? — попитах го тихо и ядосано.
Той се засмя високо.
— Стига, Кинкейд. Просто се забавлявам. Тези любовни романи винаги са ме побърквали.
— Не трябва да коментираш покупките на клиентите. Освен това не можеш да им говориш така.
— Това е едно от основните правила. Знам го.
— Така ли? Тогава се дръж прилично.
Стояхме там, и двамата изненадани от тона ми. Не съм предполагала, че някога ще държа на Дъг такъв поучителен тон. Определено не и тук. И двамата бяхме помощник-управители и нещо като съучастници. Служебните ни взаимоотношения се ограничаваха до безгрижно забавление и лудории.
— Добре — каза той след малко. — Както кажеш.
Върнахме се на касите, и двамата преднамерено не си обръщахме внимание. Работихме известно време без инциденти, докато не го чух да казва:
— Боже, сигурно ти е много тежко. Дано всичко се оправи.
Погледнах и видях клиентът му да купува книга за болестите, предавани по полов път. Дъг отвърна на погледа ми предизвикателно. Довърших обслужването на моя клиент и сложих табелка „затворено“ на касата. Намерих Анди на бюро „Информация“ и го помолих да си разменят местата с Дъг.
— Не му казвай, че аз съм те накарала.
Изглеждаше по-безопасно Дъг да помага на клиентите в търсенето на книги, но и след това продължих да го чувам, в която и част на книжарницата да се намирах. Говореше и се смееше прекалено високо. Когато и да погледнех към него, винаги беше в движение — не можеше да стои на едно място. Веднъж буквално започна да жонглира с книгите на един клиент. После го видях да подскача, докато водеше друг клиент към секцията с готварски книги. Намръщих се, не бях сигурна какво трябва да направя. Тази седмица жизнерадостта му беше забавна, но вече прекаляваше и не знаех каква позиция да заема.
— Червенокосото момиче ми каза, че сте управител — внезапно каза жена на средна възраст и се приближи към мен, докато подреждах една витрина.
— Помощник-управител съм — отвърнах. — С какво мога да ви помогна?
Тя посочи към бюро „Информация“.
— Онзи мъж беше много груб с мен. Помогна ми да намеря някои книги и после… каза…
Не успя да довърши, разтреперана от гняв и обида. Погледнах какво държи. Книги за клиничната депресия. Прекрасно. Поне заглавието не беше „Как да ви вбесим в книжарница без грам такт“. Поех си дълбоко въздух, за да се успокоя, извиних се учтиво на жената и обещах да се заема с проблема. После отидох в началото на опашката и казах на Анди, че жената няма да плаща за книгите. Уорън не одобряваше такива неща, но в момента не ми пукаше.
Изчаках Дъг да приключи с клиента си и го дръпнах настрани за пореден път.
— Трябва да поговорим в офиса.
Изгледа ме накриво. Докато изучавах лицето му, забелязах, че погледът му беше отнесен и трескав.
— Защо? Да говорим тук. Трябва да помагам на клиентите. Не мога да оставя това проклето място на произвола на съдбата.
Пребледнях при тези думи, но се насилих да запазя спокойствие. Имаше опашка от четирима клиенти, които ни слушаха.
— Не. Да отидем отзад.
Завъртя очи и ме прегърна приятелски.
— Исусе, права си. За какво става въпрос?
— Знаеш за какво става въпрос — отвърнах и се освободих от прегръдката му. — Днес не си в час.
Усмивката му угасна.
— Не, ти не си в час. Какво ти става? Не можеш да ми говориш така.
Говореше прекалено високо. Спряха се още хора.
— Изобщо не мога да разговарям с теб, ако ще се държиш като глупак. Разстройваш клиентите. Държиш се изключително неуместно и го знаеш.
— Неуместно? Боже господи, Кинкейд! Вече звучиш като Пейдж. Аз се забавлявам. Забрави ли какво е това? Забрави ли как се забавлявахме двамата, преди да ти влезе тази муха в главата?
Вече се беше събрала порядъчна тълпа. И клиенти, и служители. Мъртвешка тишина, с изключение на леките звуци на Вивалди, които се носеха от уредбата в книжарницата.