Уверих Сет, че не е нужно да променя плановете си заради мен и слязох по стълбите. Всичко се беше върнало към обичайния си ритъм, сякаш нищо необичайно не се беше случило. Единственото, което си заслужаваше да бъде отбелязано, беше начинът, по който ме гледаха колегите. Не с подигравка или насмешка, а по някакъв друг начин. Ако не бях наясно с нещата, бих си помислила, че най-накрая са започнали да ме уважават.
Прибрах се след работа изтощена. Бях капнала от умора — и психическа, и физическа. Когато абсорбирах енергията на жертвите си, обикновено го правех, за да поддържам безсмъртното си съществуване и за да мога да променям формата си. Но животът беше изпълнен с толкова много неща, които изискваха енергия. Влизане с взлом. Две поредни дванайсетчасови смени на работа. Благопристойно държание около човека на мечтите ти. Хокане на един от най-добрите ти приятели и прозрението, че вероятно има проблем с някакви гадни наркотици.
Нуждата от живителна сила ме прониза и ме направи раздразнителна и неспокойна, въпреки изтощението. При мен жаждата за енергия се превръщаше в похот, внезапна нужда да бъда докосвана и консумирана от някого, когото аз на свой ред щях да консумирам по-късно.
Обадих се на Бастиен.
— Какво има пък сега? — попита саркастично той. — Предполагам ти е омръзнало от игрички и направо ще се обадиш на Дана. Ще сложиш точка и ще я светнеш, че съседът й възнамерява да я съблазни и да унищожи организацията й. Докато си бъбрите, може да й споменеш и че влязохме с взлом в дома й и да уредиш ареста ми. Можеш да конфискуваш и колата ми, ако искаш. Ще бъде идеалният край на съсипаната ми кариера.
— О, млъкни! — срязах го аз; нямах нерви за такива неща. Очевидно у мен още тлееше някаква ярост от по-рано. — Първо, снощи нямаше да успееш да вкараш Дана в леглото, така че си го избий от главата. Второ, вероятно си я отблъснал още като отвори вратата, защото беше друсан. Трето, ако наистина искаше да я впечатлиш, трябваше да се покажеш по-загрижен за мен, а не да се правиш на безчувствен задник.
— Как е глезенът ти? — попита неохотно.
— Добре. Знаеш как е — изкълчването не беше проблем за един безсмъртен. — Достатъчно съм добре, за да искам да танцувам.
— Танци?
— Да. Искам да ме изведеш. Веднага. Имах най-отвратителният ден в живота си.
— Съжалявам.
— Съжаляваш? Отказваш ми? Откога стана толкова злопаметен?
— Не е точно това… е, добре, може би донякъде. Но Бил ме покани да гледаме футбол.
— Ти мразиш футбол.
— Да, но може да видя Дана. Съжалявам, Фльор. Оправяй се сама.
Затворих ядосано и набрах номера на втория най-добър танцьор, когото познавах.
— Коди, ще ходим на клуб.
— Добре — съгласи се той, — но трябва да доведа Хю и Питър.
— Уф. Те танцуват почти толкова лошо, колкото Сет.
— Да, но обещах да изляза с тях довечера. Не искаш ли да дойдеш тук? Тъкмо играем на „Подземия и дракони“. Знаеш ли колко точки има една сукуба?
— Добре, добре, доведи ги.
Затворих. Всъщност нямаше голямо значение кой щеше да дойде. Исках най-вече да се срещна с хора. Да изляза с компания щеше да придаде на вечерта усещане за нормалност, макар да нямах нужда от никого за това, което щях да направя.
— Господи, жено! — издиша Хю, когато отворих вратата час по-късно. — Напълно прецака братските чувства, които изпитвах към теб.
Бях с плисирана пола, която прикриваше по-малко от половината от бедрата ми. Блузата ми беше с голи рамене, три четвърти ръкави и стигаше до над пъпа, така че коремът ми беше гол. Беше от прилепнала ластична черна коприна, която изглеждаше непрозрачна на приглушена светлина, но разкриваше всичко, наистина всичко, на силно осветление.
Трябваше само да реша с какво тяло да изляза. Не исках да вляза в ролята на сукуба в обичайната си форма — онази, която работеше в „Емералд Сити“ и спеше в едно легло със Сет. Исках анонимност — да забравя и да бъда забравена. Вгледах се в огледалото и изпробвах няколко лица и етнически принадлежности. Накрая се спрях на красива латиноамериканска външност и дълга тъмна коса.
Отидохме в същия клуб, в който танцувахме с Бастиен. Пускаха различни стилове, но винаги гърмеше бърза и силна музика. Тя пулсираше в кръвта ми. Хю веднага се закотви на бара; изглеждаше точно като откачалките, които гледаха влюбено по-младите жени. Питър се чудеше дали да отиде при него или да се впусне в танци. Беше домошар и сигурно му се искаше да остане с Хю, но знаех, че места като това бяха любимото място за лов, както на сукуби, така и на вампири. Бях сигурна, че ще оцелее; правеше това почти толкова от отдавна, колкото и аз.