— Не. Имаше нещо. Чух го.
— Тогава трябва да е било животно. — Изведнъж се усмихна. — Или Рийс търси забавления.
Когато не се засмях, дойде до мен и ме прегърна, без да се тревожи, че ще се измокри. Тялото ми трепереше до неговото.
— Спокойно — прошепна той. — Добре си. В безопасност си.
Съблече сакото си и ме уви с него. Беше прекалено голямо, но се почувствах чудесно. Сгуших се в него, все още прекалено объркана, за да се трансформирам в някакви по-удобни дрехи.
— Стига, Фльор. Знаеш, че съм тук. Знаеш, че няма да позволя нещо да ти се случи.
Лошите чувства от кавгата преди малко бяха забравени и изведнъж отново всичко беше постарому. Заведе ме горе в спалнята, все още прегръщайки ме. Докато вървяхме, си направих сухи дрехи и се трансформирах в Джорджина. Той също придоби обичайната си форма, дръпна ме в леглото при себе си и главата ми легна на гърдите му.
Много безсмъртни не могат да разберат взаимоотношенията между сукубите и инкубите. Ние се докосваме много, уж невинно, но все пак интимно според повечето стандарти. През годините много пъти са ме обвинявали, че имам сексуална връзка с Бастиен или с друг инкуб. Истината обаче беше, че докато бяхме заедно, между нас нямаше нищо романтично. Бяхме близки физически и емоционално, но това бе породено от приятелство — нищо повече.
Защото, честно казано, когато по-голямата част от съществуването ти минава в отдаване на непознати, изглежда глупаво да не се наслаждаваш на физическа връзка с онези, които наистина обичаш. И отново, под „физическа връзка“ имах предвид малките неща, а не постигането на оргазъм или нещо подобно. Милване. Галене. Масаж. Целувки тук и там. Това бяха признаци на близост. Имахме нужда точно от такива неща, вероятно за да запазим разума си при нашия начин на живот. Беше успокояващо да знаеш, че чрез тях и другият получава същото удовлетворение. Нямаше да мога да имам толкова емоционална връзка, ако бях потърсила физическа близост да кажем с Хю или вампирите. За тях това щеше да е съвсем различно.
Ето затова можех да лежа в леглото на Бастиен, полугола, преплела тяло с неговото. Смяхме се под чаршафите, припомняйки си как бяхме спали в подобни — но по-неудобни — легла. Каюти на кораби. Тесни легна в пансиони. Крайпътни мотели. После се сгушихме, за да се топлим и да се пазим един друг.
Останах при него през цялата нощ. Той ме прегръщаше като истински джентълмен, като Сет. С Бастиен обаче не се мятах и въртях до сутринта, не се тревожех какви щети може да нанесе едно невнимателно докосване. За пръв път от седмици спах толкова хубаво.
Когато се прибрах на другия ден, се обадих на Сет и го попитах дали вчера е бил в книжарницата. Каза, че е бил и че Дъг се е държал съвсем нормално.
— Беше малко шантав и весел, но не като онзи ден.
— Добре. Дано му е минало.
Настъпи неловка пауза и Сет попита прекалено небрежно:
— Пак ли излиза снощи? Обадих се доста късно, но не те намерих.
— А, да. Пренощувах у Бастиен.
— О!
Тишина.
— Не е каквото си мислиш — припряно го уверих. — Само спахме. Съвсем платонически. Също както…
— С мен?
Тишина.
— Нищо не се случи. Той ми е като брат. Честно. Той е последният човек, от когото можеш да ревнуваш.
— Не ревнувам. Не точно. След като казваш, че между вас няма нищо, значи няма нищо. Не исках да прозвучи, сякаш те обвинявам в лъжа. Знаеш, че не бих го направил.
Спомних си оралния секс в клуба и голата ми кожа, притисната до кожата на Бастиен. Не лъжех, но и не казвах на Сет цялата истина.
Няколко дни по-късно със Сет отидохме на още един концерт на „Нощно признание“. С Дъг работихме заедно цяла седмица и се държахме цивилизовано, но не точно приятелски. Сет дойде да ме вземе от къщи и отново зяпна в почуда, като ме видя. Бях на лов предната вечер с Бастиен (въпреки възгледите си) и бях взела още една жертва. Сиянието още не се беше загубило, щях да изглеждам секси, дори и да бях облечена с чувал. Затова предполагам роклята, с която бях, беше откровено жестока — къса сива памучна рокля, с панделка, която минаваше точно под гърдите ми. Тънките й презрамки описваха буквата V и разкриваха доста плът; долната част падаше леко и на вълни и стигаше до коляното ми. Приличаше на лятна рокля.
Сет ме обгърна с ръце и прошепна във врата ми:
— Не спираш да ме изненадваш. Все си мисля, че те познавам добре, а после те виждам и…