— Да не си пил?
— Само си мислех, това е.
Удивлението, предизвикано от сиянието ми, се отразяваше по лицето му. Вече не ме интересуваше, че някой може да ни види и му позволих да доближи устата си към мен. Много нежно устните му докоснаха моите. Не беше повърхностна целувка като между роднини, не беше и влажна, дълбока целувка. Беше нещо като милувка. Устните му бавно погалиха моите, езикът му леко очерта контурите на устата ми. Електричество премина от главата към петите ми и после потече нагоре, като се спря за малко между краката ми. Сет се отдръпна.
— Стана ли нещо лошо?
— Не — издишах аз. — Но мисля, че трябва да проведем няколко опита, за да сме абсолютно сигурни.
Изведнъж от другия край на помещението чухме викове и възгласи, последвани от ужасяващ трясък и писъци на уплашени хора. Без да казваме нищо и двамата се придвижихме нататък, за да видим какво се е случило.
Дъг лежеше на пода пред сцената и се смееше истерично.
— Какво стана? — попитах Кори.
Зениците му бяха силно разширени. Алек беше споменал, че баскитаристът има наркотици.
— Вече има нова олимпийска дисциплина — висок скок от маса на сцена върху маса пред сцена.
Проследих погледа му и видях поставена на сцената маса. На около пет метра на пода до Дъг имаше друга съборена маса. Местех поглед напред-назад.
— Опитал се е да скочи от онази маса на тази?
Кори се разкикоти.
— Разбира се. По дяволите. Почти успя. Закачи ръба, докато падаше.
— Можеше да си счупи крака — промълви Сет изумен. — Или да се случи нещо по-лошо.
Изглежда Дъг беше добре. Няколко загрижени жени в прилепнали блузи му помагаха да се изправи. Той улови погледа ми и силно се засмя.
— Изглеждаш направо паникьосана, Кинкейд. Добре съм… но ако искаш сама да провериш, ела и ме целуни и ще се почувствам още по-добре.
Примигнах към Сет; другите се засмяха, без дори да знаят на какво. Скоро ме забравиха, тъй като надойдоха още фенове. Двамата със Сет се отдръпнахме.
— Къде му е умът? — разбеснях се аз. — Винаги е правил откачени акробатични номера по сцената, но това вече е прекалено.
— Ако умът му е бил замъглен, няма как да знаеш какво си е мислел. Наркотиците имат такъв ефект. Дават ти усещане за неуязвимост.
Напомних си да проверя наркотиците, които предлагаше Коди. Не знаех дали това ще помогне с нещо, но поне нямаше да стоя със скръстени ръце.
— Хей! — възкликнах аз и дръпнах рязко Сет. — Ето го пак.
— Кой?
— Онзи, който говори с Алек. Странният готически красавец.
Сет проследи ръката ми. В другия край на помещението, близо до бара, Алек и мъжът, когото бях видяла на предишния концерт, спореха разгорещено. Мъжът изглеждаше сериозен и студен тази вечер и това помрачаваше иначе приветливата му, елегантна външност. Алек изглеждаше умоляващо. Барабанистът жестикулираше обезумяло, изражението му беше отчаяно и уплашено. Другият мъж поклати категорично глава, без да отстъпва. Махна с ръка към тълпата и каза нещо на Алек, който пребледня и още веднъж се замоли жалостиво. Мъжът поклати отново глава и си тръгна.
Не се доближи до нас, но, за да излезе, трябваше да мине през нашата част на заведението. Беше на около петнайсет метра и ни деляха стени от хора, когато странни вибрации пропълзяха по кожата ми. Беше непознато и объркващо чувство, но и някак успокояващо. Почти по същия начин се бях почувствала с Дъг и групата, но не можех да определя усещането. Аурата определено беше на човек. Беше свързана с този мъж и се излъчваше от него. Издадох сподавен звук и бързо отстъпих назад. Дръпнах Сет към мен, обвих ръце около него и го целунах по врата.
Междувременно наблюдавах с ъгъла на окото си как странният мъж замръзна на място и завъртя глава, за да огледа тълпата. И той ме беше усетил. Погледът му премина през нас няколко пъти, но не се задържа на едно място. Бяхме просто поредната разгорещена двойка. Напрегнах се, зачаках да се приближи и да се опита да ме намери. Не знаех защо, но не исках да ме открие. Той постоя още малко, после се отказа и излезе.
Когато си тръгна, се отпуснах и се облегнах на Сет.
— Какво…?
— Онзи мъж, с когото говори Алек — казах, все още в шок. — Той е безсмъртен.
Сет вдигна вежди.
— Наистина? Какъв е? Ангел? Демон?
— Нито едно от тези неща. Не е от нашите.