Той стоеше до мен през по-голямата част от вечерта и се оказа, че е доста добър на покер. Сякаш тихата му спокойна природа караше другите да забравят за него. Стори ми се забавно, че и Сет остана доволен от победите си, макар и да го изразяваше по тихия, типичен за него начин. Зарадвах се да видя тази негова страна, но още по-доволна бях, че се забавляваше с приятелите ми.
Не знам коя моя страна видя той тази вечер. Приятелите ми не си поплюваха и се бъзикаха с разни черти от характера ми, а Бастиен явно беше решил да се отдаде на спомени. Постоянно разказваше истории от миналото ми и подхвърляше шеги, които никой друг, освен нас двамата, не разбираше. Стараех се да се държа на разстояние, без да го обидя. Предпочитанията ми бяха насочени към Сет и понеже него държах за ръка цяла нощ и само учтиво се усмихвах на Бастиен, мисля, че на инкубът това му стана ясно. Не изглеждаше особено доволен.
По средата на играта ми се обадиха едновременно Мей и Грейс.
— Здравей, Джорджина — каза Грейс.
— Ние сме — каза Мей.
— Открихте ли нещо?
— Нямаме такъв — отвърна Мей.
— О — явно се бях озовала в задънена улица.
— Но това не означава нищо — каза Грейс. — Винаги изпускаме по някого.
— Но и това е без значение — каза Мей. — Не създават проблеми, ако не се месят в нашите работи.
— А повечето не се ли месят? — през годините бях срещала безброй безсмъртни от всякакви култури и с всякакви сили, но не бях обръщала много внимание как си взаимодействат един с друг. Винаги съм се притеснявала за моята работа и само за нея; бях спокойна, че силите, пред които отговарям, разполагат с достатъчно мощ, за да се справят с всички и всичко.
— Не, повечето не създават проблеми — потвърдиха жените демони в един глас.
Покер играчите ме изгледаха любопитно, когато затворих.
— Кои бяха тези? — попита Питър.
— Грейс и Мей.
Хю направи гримаса.
— Ужас. Лудите кучки близначки.
— Хей, това не е вярно. Винаги са ми помагали.
— Така ли? Само почакай — предупреди ме той. — В следващия момент ще поискат да си отрежеш косата и да облечеш и ти черна рокля.
Коди се усмихна на възмущението ми.
— Защо имам чувството, че Джорджина е предприела още едно незаконно разследване?
— Не е незаконно.
— Но не е и законно — отбеляза Бастиен с прозявка. — Ти и твоите смъртни.
Плати парите, които беше загубил, допи бърбъна си и благодари отново на Питър за поредната фантастична вечер.
— Тръгваш толкова рано? — попитах аз.
— Отивам да търся по-добра компания. Нищо лично, Фльор. — Наведе се и ме целуна по устните малко по-дълго, отколкото е нормално между приятели. — Лека нощ.
Заминаването му събуди фен клуба на Бастиен и всички започнаха да обсъждат в каква сексуална лудория ще се забърка този път.
— Как го прави? — попита Питър.
— Ще ми се да бях толкова добър — добави Коди.
— Хей — оплаках се аз, — омайването на жени не е по-трудно от омайването на мъже. Понякога е и по-лесно.
— Той е невероятен — продължи Хю, сякаш не бях казала нищо. — Да търси нова жертва, преди енергията му да е намаляла, а сиянието му едва ли е на повече от ден. Иска ми се и на мен да ми излизаше късметът толкова често.
Сет не обичаше да говори много в компания (в която и да е компания), но подобно на приятелите ми, и той благоговееше пред инкуба. Коментарът на Хю събуди интереса му.
— За какво „сияние“ говориш?
Хю се намръщи.
— Нещо като… трябва да знаеш за какво говоря. След секс? Сиянието?
— Кой раздава? — попитах рязко аз; не ми хареса новата посока на разговора.
Сет се замисли.
— Явно е нещо като искрящо излъчване. Всеки има подобно излъчване след секс.
— Да, но при инкубите и сукубите е различно — обясни Питър професионално. Може и да се лъжа, но май имитираше акцента на Бастиен. Прекалено често се виждаше с него. — При тях сиянието буквално се вижда, поне другите безсмъртни го виждаме. Когато правят секс, те отнемат част от живота на човека. Живителната сила е много привлекателна. За нас, безсмъртните, инкубите и сукубите след секс буквално…