Усмивката на Алек леко потрепна. Може би вече ме сваляше абсолютно автоматично, без да очаква да откликна. Той преглътна и се усмихна отново.
— Репетиция, а? — казах аз. — Нов концерт ли ще имате?
— Следващия уикенд. Ще дойдеш ли?
— Ще се опитам. Ще има ли купон след това?
— Сигурно. Уайът вдига купон утре. Ако искаш, ела.
— Ти ще ходиш ли? — попитах подкупващо и улових погледа му многозначително.
— Определено.
— Значи и аз ще дойда. — Обърнах се да си вървя, но още се усмихвах хипнотизиращо. — Ще се видим там.
Щом се скрих от погледа му, усмивката ми се превърна в гримаса. Гадост. Не мислех, че е възможно да го намразя повече, но явно бях сгрешила. Все пак, докато флиртувах с него, осъзнах, че може би това е най-добрият начин да разбера какво става с Дъг. Бях сигурна, че Алек му беше пробутал същото, което беше дал и на Каси. Ако станех жертва на чара му, може би щеше да го предложи и на мен.
Дъг, както скоро се убедих, нямаше да ми помогне по въпроса.
— Имаш нещо — подкачих го, когато се срещнахме в секцията за фентъзи. Отправих му смъртоносна усмивка.
Той отвърна на усмивката ми.
— Магнетизъм? Сексапил? Интелигентност? Скъпа, аз имам всичко това.
Пристъпих напред и дръпнах закачливо ризата му, поглеждайки го в лицето.
— Не това имах предвид. Имаш нещо добро, но не искаш да го споделиш.
Все така близо един до друг, той дръпна в отговор кичур от косата ми.
— Не знам за какво говориш.
— Разбира се. Имаш ли представа, че напоследък часове наред работя вместо теб и Пейдж? Мили боже! Ще се побъркам. „Грей гус“ вече не върши работа. Ако имаш нещо друго, трябва да дариш малко любов.
— Винаги съм готов да даря любов. Само кажи кога и къде.
— Мислех, че сме приятели. — Бутнах го леко по гърдите и отстъпих назад, като се нацупих. — Криеш нещо. Няма начин да се оправиш толкова бързо просто така. Не и предвид състоянието ти тази сутрин. Взел си нещо.
— Не, настроението ми се мени бързо. Ти си жена, знаеш как е. Събудих се кисел, това е. Един фалафел, компанията на чаровната Кинкейд и всичко е наред. Направо страхотно. — Пристъпи към мен, очевидно очакваше да продължа флирта. Очите му горяха малко по-силно и настоятелно, отколкото при обикновените ни задявки. — Всъщност в момента нищо не може да ме спре. Бог съм, бейби. Ела в офиса и ще ти покажа.
Отминах и го погледнах с насмешка през рамо, все още участвайки в играта:
— Аз изповядвам друга религия, бейби.
Той се засмя след мен. Флиртувахме от години и знаех, че не се сърди на закачките и провокациите ми. Аз, от друга страна, бях бясна. Сякаш не стигаше, че гадостите на Алек можеха да доведат Дъг до прекомерно приповдигнато настроение и неподходящо поведение на работа. Да го докарат до пълно отчаяние обаче беше съвсем различно. Щях да разбера какво става и да сложа край, дори и това да означаваше да се умилквам около онзи мазник Алек.
Сетих се и за още едно усложнение в живота ми и по-късно вечерта се обадих на Бастиен да проверя докъде е стигнал.
— Не питай, Фльор. Облаците на провала вече се събират над мен.
— Защо днес всички мъже са в депресия, по дяволите? Защо си мислите, че аз трябва да се правя на клоун?
Наредих му незабавно да дойде до „Куин Ан“. Когато пристигна, все още хленчеше.
— Дана се държи мило с мен — призна той, — но нищо повече. Дори вече не идва сама у дома. Винаги води или Джоуди, или някоя друга откачалка от КЗСЦ. По-скоро ще успея да вкарам всичките й дружки заедно в леглото ми, отколкото да закова нея. Опитват се да ме въвлекат в техния култ. Предполагам едва ли ще навреди, но май ще я виждам повече, ако се преструвам, че още се колебая. А и тя често пита за теб.
— За какво пита?
— За различни неща. Миналият път поиска да знае дали дрехите, които си купила, са свършили работа. Какво значи това?
— Нямам представа — излъгах.
Каква ирония — Бастиен тъкмо забеляза плика на „Викториас Сикрет“, който още стоеше на плота. Очевидно не се притесняваше да нахлуе в личното ми пространство, изпразни го и огледа бельото с одобрение.